19 Септември 2020събота20:01 ч.

Наталия Бондарчук:

Хората са зажаднели за нормални филми

Втръснало ни е вече от безкрайната неопределеност и негативизъм, зрителят иска искреност и светлина, убедена е известната актриса и режисьорка

/ брой: 243

автор:Альона Нейкова

visibility 938

Наталия Бондарчук е руска актриса, сценаристка и режисьорка. Родена е в семейството на известния режисьор Сергей Бондарчук и актрисата Инна Макарова. В киното Наталия дебютира през 1970 г. във филма "До езерото", после се снима във "Войникът се върна от фронта", "Ти и аз" и др. Големият успех идва след превъплъщението й в ролята на Хари в творбата на Андрей Тарковски "Соларис". Наталия Бондарчук е Заслужила артистка на РСФСР и Заслужил деец на изкуствата на Русия.


- Наталия Сергеевна, пристигнахте в България, за да представите филма си "Гогол. Най-приближеният"...
- Моят Гогол е странен човек. При него всичко е необичайно - веднъж той е споделил с някой, че дори стомахът му е наобратно. Казват, че не обичал по никакъв повод да показва паспорта си и, въпреки че е пътувал често в Европа, го слагал в най-закътаното ъгълче на багажа си...
Навсякъде, където имах възможност да гледам филма заедно със зрителите, виждах как те си тръгват в края на прожекцията със сълзи на очите. Защото стават свидетели преди всичко на историята за човек, който се сбогува с живота. Той не е искал да се самоубие, просто е усещал, че си отива. На Гогол принадлежи гениалната фраза: "Колко сладко е да умираш..."
За да напиша сценария на филма, трябваше да прочета около 2000 тома. Затова ми е много ценно отличието на писателите - "Златното перо на Русия", което получих за "Гогол. Най-приближеният".
За 6 дни в украинското киностудио "А. Довженко" в много тежки условия заснехме материал, отговарящ на едночасов художествен филм. Температурите бяха отрицателни - минус 10 градуса. Но успяхме.
- Ипотекирали сте апартамента си, за да завършите снимките на филма. Как се стигна до тази ситуация?
- Не достигаха средства.
- Но все пак краят на тази история е щастлив, нали? Не сте си изгубили жилището?
- Не съм. Помогнаха ми. Иначе нямаше да разговаряме с вас сега, а щях да съм в затвора.
- Защо се стремите да гледате филмите си заедно със зрителите? Искате да усетите реакцията на залата?
- Най-напред искам да проверя себе си, да разбера дали съм взела вярното решение като режисьор.
- Присъствате също така на прожекциите и на колегите си. Имате ли мнение за филмите, които се снимат днес в Русия?
- Киното на Русия днес лека-полека намира себе си. Наблюдава се тенденция за създаване на творби, които зрителят може да съпреживява. Втръснало ни е вече от безкрайната неопределеност и негативизъм. Но, за съжаление, има и такива филми. Не разбирам обаче с какво е заслужил зрителят да гледа подобни неща?! Като че ли ги натрапват на публиката. Обикновено това става в някакви затворени помещения, както казват "ексклузивно" - само един път, дори половин път. Тези "творби" се появяват и на фестивали и всички, които се връщат оттам, споделят, че им се повръща от такова "изкуство".
- Хората искат да гледат нормални филми...
- Вие произнесохте ключова фраза, която чувам във всеки регион на Русия. Наистина, хората са уморени, те са зажаднели за нормални филми, на които могат да плачат и да се смеят, да съпреживяват. А не да гледат долни "изхвърляния" на творци, които просто казват: "Така искам аз"... Харчат се луди пари за страшни неща. Защо?! Това са масови филми, гледат ги обикновени хора. Изкуството трябва да ги прави по-добри. Защо, например, по времето на Съветския съюз са били много популярни индийските киноленти, които се търсят от доста зрители и днес? Боливуд произвежда приказки, в които актьори с ярки костюми пеят, танцуват, обичат и мразят, но те задължително са с добър край. И колкото и да е беден човек, той ще извади последната си пара, ще отиде на кино и ще се окаже в света на чудесата, където всичко е прекрасно...
И в СССР филмите бяха от типа "борба на доброто с още по-добро". Нямаше конфликти. Те просто не се допускаха. Сега може да се снима всичко, дори най-ужасните неща. Но ако свалиш човека най-долу, до самото дъно, както е писал Достоевски, трябва да му покажеш и върха. Добре е да знаем накъде вървим. Защото душата винаги се стреми нагоре. Затова съм привърженичка на онези филми, които даряват със сълзи и с любов.
- Какво тогава е отношението ви към холивудските продукции? Вие самата сте гледали "Аватар" - при това неведнъж...
- Гледах го с удоволствие! Няколко пъти ходих да гледам и "Хари Потър". Това е абсолютно задължително. Даже необходимо. "Аватар" е завладял милиони зрители по цял свят не само защото е заснет по великолепен начин в 3D формат. Филмът повдига глобалната тема за съществуването на два вида цивилизации. Техническата, към която ние, за съжаление, всички принадлежим. И цивилизацията на възможностите, която идва от вътрешния ни свят. Например, хората могат да летят. Само че не развиват това умение, с изключение на йогите и на учениците в източните манастири. Имаме огромни спящи резерви, непоискани от живота. При северните народи обаче се проявяват тези неподозирани способности. Веднъж канадски режисьор, пристигнал при ненците, пожелал да заснеме Танца на дъжда. А шаманът го попитал: "А трябва ли ви дъжд?"...
Снимат се грандиозни американски филми. Но до нас достигат огризки. Не мога да понасям вече продукции, в които лепкави чудовища изяждат лепкавите тела на американците. Непрекъснато се върти един и същи сюжет, който предизвиква само отвращение. Но най-добрите - като "Рейнман", "Форест Гъмп" - се превръщат в класика.
Когато баща ми (легендарният режисьор Сергей Бондарчук - бел. ред.) се върна от САЩ, където гледа незавършената версия на филма на Франсис Форд Копола "Апокалипсис сега", той ми каза: "Наталия, ние изостанахме от тях завинаги." Те работят с високи технологии, а ние все гледаме да заснемем филм без нищо. Е, някои вече правят кино и с мобилен телефон. Но има и зрелищни филми. И сега хората отиват да гледат само такива продукции. Значи ние трябва да се научим да правим зрелищни филми.
- Вие сте много известна с филмите си, създадени за деца, като най-открояващ се сред тях е "Детството на Бемби"...
- През 1982 г. бе направен филмът "Живата дъга", където участваха и известни актьори, и животни. Продукцията донякъде послужи за прототип на "Детството на Бемби", който снимах 5 години. Усетих, че това е за мен. Синът ми Ваня тогава бе малък и си дадох сметка, че сме гледали вече стотици пъти всички детски филми, а нови не се създават. Тогава написах сценария на "Детството на Бемби" и заснех лентата, която след това бе гледана от зрители не само в СССР, но и по цял свят. И днес версията на филма се разпространява на DVD като част от Златния фонд на детското кино. След това създадох и театъра си "Бемби", където започнахме да играем "Снежната кралица". 25 години по-късно можем да се похвалим с около 1000 представления. Бяхме и в Каварна с детската трупа, и в Гърция, в Турция, в САЩ, във Франция... И най-после се стигна до решението, че трябва да се заснеме голям пълнометражен филм по мотиви от произведенията на Андерсен. Сценарият е оригинален и, въпреки че приказките се знаят наизуст, филмът ще е напълно различен. Неслучайно 3D продукцията се казва "Тайните на Снежната кралица" - всичко е много тайнствено. Филмът се снима на Северния полюс - екипът ми е там и ме пусна само за 3 дни, за да дойда в България. Надявам се, че лентата ще бъде готова след година и половина, тъй като 3D технологията е изключително сложна.
- Какво според вас липсва на днешния зрител?
- Вярата е много важна. Вярата в бъдещето. Необходимо е да вярваме и да сме вярващи. Още Гогол го е казал: "Разберете, ние не сме материални говеда. Ние сме духовни същества." И затова продължавам да правя филми за духа.
- Фактът, че сте актриса, пречи или помага в работата ви на режисьор?
- Винаги ми помага. И особено е важно, че съм актриса, когато трябва да се изявявам като продуцент (смее се).
- Зрителите, гледали превъплъщението ви във филма на Андрей Тарковски "Соларис", ви помнят като най-тъжната жена на света...
- Всъщност, аз много обичам да се посмея и дори да се покикотя.
- Как ви повлия срещата с този режисьор?
- Андрей Тарковски веднъж ми каза, че има усещането, че ме е родил. Разбира се, той ме е "родил" като актриса. Снимах се и при Герасимов и изиграх 400 малки роли, още докато учех във ВГИК. Тарковски явно видя потенциала ми и ме покани във филма си.
- Към края на живота си Федерико Фелини произнася фразата: "Моят зрител е умрял..." Чий зрител според вас все още е жив?
- Това са много тъжни думи, изречени от този велик режисьор. Но сега, ако попитате младите, кой е Фелини, няма да ви отговорят, те не знаят. Както и не са чували за Сергей Бондарчук и за Василий Шукшин, и за Герасимов. С тези велики режисьори си е заминала епохата на авторското кино. Днес киното е продуцентско. И като продуцент аз самата разбирам защо то е именно такова, а не друго. И все пак зрителят обича във филма да има искреност и светлина, а когато излиза от кинозалата, нещо да се добавя към душата му, а не да се отнема.

Пленумът на БСП се събра за последно преди Конгреса

автор:Дума

visibility 0

Касата ще поема тестовете на ученици под карантина

автор:Дума

visibility 44

Гешев нахъсва прокурорите, отвън искат оставката му

автор:Дума

visibility 65

Прокурорите избират свой представител във ВСС

автор:Дума

visibility 152

Половината алкохол у нас бил нелегален

автор:Дума

visibility 308

/ брой: 179

Петкова се активизира за фактурите на "Топлофикация"

автор:Дума

visibility 399

/ брой: 179

Проф. Вучева за новия заем: ГЕРБ никога не се отчитат

автор:Дума

visibility 550

/ брой: 179

Как търпим това десет години?!

visibility 835

/ брой: 179

Ще покаже ли ЕС сила във външната политика?

visibility 414

/ брой: 179

Датата

автор:Дума

visibility 332

/ брой: 179

Английските "щикове" и 9 септември

автор:Христо Георгиев

visibility 761

/ брой: 178

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ