Хора на ръба

* Свободата като екстремно изживяване
* Кое е по-силно - инстинктът или страстта?

Заглавието на пиесата на "ужасното дете" на Германия Райнер Вернер Фасбиндер "Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид" е едновременно подвеждащо и двузначно. Подвеждащо, защото в страшната и странно привлекателна история на хубавата Клара, която убива мъжете си и не може да овладее веднъж отприщилия се инстинкт за унищожение, изобщо не става дума за свобода или поне не за светлата и волна представа за нея. А двузначно, защото всичко, което се случва в този мрачен и предизвикателен сценичен свят, не е такова, каквото изглежда. Нито Клара е единствено и само убийца, която сее труповете на мъжете си, нито съпрузите й са само невинни жертви, нито инстинктите, владеещи героите, са по-силни от страстите им, нито пък страстите владеят изцяло героите.

Александра Василева и Велислав Павлов в сцена от спектакъла

В пиесата на Фасбиндер, написана по действителен криминален случай, на фона на изследването на зараждането на агресията в човешките взаимоотношения, всъщност се прави дисекция на хората, намиращи се на ръба - на ръба на морална криза, на ръба на нервна криза, на ръба на екзистенциална криза. И точно това прави този текст толкова интересен и привлекателен за интерпретация и толкова сценичен, защото всички герои се намират в състояние на екстремно изживяване и на кризата, и на свободата.

Александра Василева и Велислав Павлов в сцена от спектакъла
 

В представлението на младия режисьор Григор Антонов, чиято премиера предстои на камерната сцена на Народния театър "Иван Вазов", подложени на такива екстремни преживявания са актьорите Александра Василева в ролята на хубавата Клара и Цветан Алексиев, Николай Урумов, Виктория Колева, Велислав Павлов, Калин Яворов, Зафир Раджаб, Емил Марков, Албена Ставрева, Йордан Петков и Валери Йорданов. Преводът на пиесата е дело на Владко Мурдаров, сценичната среда и костюмите са на Петя Боюкова, музиката в спектакъла е написана от Христо Намлиев.