Хор "Христина Морфова" пази и развива традициите

Нина Константинова

На 1 юни 1936 г. при автомобилна катастрофа край Пирдоп, на 49-годишна възраст, загива прочутата българска оперна певица Христина Морфова, наречена "българския славей". От разказите на оживелите й спътници се разбира, че в момента на трагичното събитие тя е била права в открития автомобил и е пеела "Мила Родино"... Неочакваната новина потресла обществеността в страната и след грандиозното погребение сред почитателите на нейното изкуство в София се зародила идеята да се сформира хор, който да стане нейния вечно жив паметник, прославящ името й. Така на 1 октомври същата година се създава женският хор "Христина Морфова", който вече 75 години неотклонно и достойно изпълнява заветите на своя патрон. По този повод днес от 19 ч. в зала 6 на НДК хор "Христина Морфова" ще изнесе концерт-спектакъл в рамките на ХVII Салон на изкуствата, с който ще отрази тази кръгла годишнина. Той е причината за провеждането на разговор с главния художествен ръководител на състава проф. Емил Янев, чиято творческа съдба е свързана с него от 1965 г.

- Проф. Янев, разкажете за хората, които са създали хор "Христина Морфова".
- Основателите на хора са били почитателки на изкуството на прочутата певица и нейни ученички. Като сегашните футболни фенове те са били омагьосани от изкуството на "българския славей" и са приемали участието си в хора като продължение на своето духовно общуване с него. Все пак не бива да се забравя, че това се е случило преди близо един век, когато обществените условия и нрави са били различни от днешните.
- А какви са днешните участнички във формацията?
- По своята душевна нагласа днешните участнички в хора изцяло кореспондират с основателките. Разбира се, това сравнение се пречупва през призмата на времето, в което живеем. Това са хора с различни професии, възрасти, образование и семейно положение, обединени от любовта си към музиката и специално към пеенето. Не бива да се забравя, че това е непрофесионален - по своя статус, музикален състав, в който витае нескритият стремеж за докосване до върховите духовни послания, далеч от огрубяването на комерсиализма. За тях участието в състава не е само задоволяване на лична вътрешна необходимост за духовно общуване и релаксация, а и средство за социално общуване помежду си и с обществото, използвайки средствата на музиката. Интересна е констатацията, която непрестанно се повтаря през годините - при идването на репетиция след тежкия работен ден умората е изписана по лицата на хористките, а след нея си отиват освежени, с повишен тонус и настроение, оставили неминуемите негативи зад гърба си и с оптимизъм отправили взор към житейските позитиви. И още един факт - в хора има участнички, които са слели десетки години от живота си с тези на хора. В този контекст ще спомена две имена - Евдокия Котева, която активно участва в неговата творческа дейност 50 години (!) и Зарухи Осканян, която постъпва в редиците на 16-годишна възраст и вече успешно гони "рекорда" на Котева. В непрофесионалните художествени състави не съществува понятието "трудова дисциплина", а понятието "съзнателна дисциплина", с повишено чувство за личната отговорност към общото дело. Затова съм убеден, че бъдещето на България ще бъде гарантирано от такива хора, а не от тези, за които "всичко е шоу".
- Интересни са разсъжденията ви, основани на богата фактология, върху които някои хора трябва сериозно да помислят. Известно е, че във всяка колективна дейност освен изпълнители, има и ръководители и тяхното ползотворно сътрудничество е факторът, осигуряващ общите успехи. Какво ще кажете за ръководителите на хора?
- Моят отговор ще бъде разделен на две, защото освен диригент, хорът е имал и действащо хорово ръководство, избирано от хористките. Интересен факт е, че негови председатели са били винаги висококултурни личности като писателите Мара Кинкел и Мечкарова, Анна Заимова, Геновева Димитрова, Лилия Иванова и н.с. Николина Кръстева, както и сегашната председателка Любов Карагитлиева-Бойчинова. С изключение на първите три, останалите са участвали и в редовата художествена работа на състава. Без да се подценява приносът на всичките председателки за просперитета на хора, специално трябва да се подчертае дейността на покойната вече дългогодишна председателка Геновева Димитрова, която заема и изпълнява с високо чувство за отговорност тази обществена длъжност в един от най-трудните периоди в живота на хора, през 50-те години на миналия век. Тя не само успява да сплоти състава, но и инициира поставянето на паметник на лобното място на патрона, изработването на който е заплатено със средства, събрани от хористките, както и редица други организационно-художествени начинания, сред които е и първото задгранично турне на състава в Чехословакия през 1960 г. Втората част от моя отговор също ще бъде разделена на две - за неговите диригенти и техните сътрудници в художествената дейност. Първият диригент на хор "Христина Морфова" е Тодор Хаджиев. Той е бил и първият българин -диригент на Софийската опера. Под неговото ръководство на 23 декември 1936 г. е осъществена и първата публична изява на хора, три месеца след създаването му, съвместно с мъжкия хор "Кавал". Поради голямата си служебна заетост в операта следващата година Тодор Хаджиев "предава щафетата" на проф. Людмила Прокопова - най-близката приятелка и творческа сътрудничка на Христина Морфова. Тя ръководи състава 20 години, след което той се оглавява през 1957 г. от младата, но вече получила международно признание на VI световен фестивал на младежта и студентите в Москва (1956 г.) диригентка Лилия Гюлева. Тя е начело на състава 46 години и с нейното име са свързани най-значимите артистични успехи на хора, които имат приносен характер не само за националното, а и за европейското хорово изкуство. Като говоря за нея, се абстрахирам от обстоятелството, че тя беше моя съпруга, защото се основавам само на известни обществени факти, които понастоящем са позабравени или умишлено премълчавани. Ще спомена някои от тях:
- Първата международна награда, спечелена на авторитетния хоров конкурс в Ланголен - Великобритания, която донася за първи път на България такова високо призово отличие, открило пътя на българското хорово изкуство към европейските конкурсни, фестивални и концертни подиуми;
- Активизиране на концертните изяви на хора в страната и в чужбина, поради което той получава заслуженото определение "най-добър дипломатически представител на България";
- Поставянето в центъра на интепретационните търсения творчеството на българските и най-видните съвременни чуждестранни композитори, което изиграва важна роля за обновяването и осъвременяването на репертоара на българското хорово изкуство и се превръща в неговата "печеливша монета".
В своите високи артистични стремежи тя беше активно подпомагана от своите художествени сътрудници: пианистите Евстати Стефанов, Мария Витанова, Илина Тодорова, Христо Христов, Таня Никлева, вокалните педагози проф. Илка Попова и доц. Людмила Хаджиева, хормайсторите Люба Пешева, Венеция Караманова, Елианка Михайлова и Таня Никлева. Това беше истински творчески екип, в който всеки - според своята компетенция - свободно правеше предложения, понеже Лилия Гюлева много ценеше тяхното мнение, а себе си смяташе за "primus inter pares" (пръв между равни). Понастоящем закономерно диригентка на хора е Таня Никлева-Владева, която беше нейна студентка, а от 20 години и сътрудничка в работата й в хора.
- Благодаря за обстойния отговор, но бих помолила да разкажете и за другия образ на диригентката Лилия Гюлева - за нейната педагогическа дейност.
- Педагогическата работа на Гюл започва през 1951 г. като преподавателка по цигулка в няколко софийски читалища. След дипломирането си в Музикалната академия, през 1960 г. става асистентка на своя учител проф. Георги Димитров. Въз основа на творческите и педагогическите си успехи в следващите години последователно става преподавателка, доцент и професор. Важно, дори бих казал много важно, място в нейния живот заемаха хор "Христина Морфова" и студентите, които освен българи бяха още гърци, японци, виетнамци, монголци и от други националности. Всички те бяха нейните "деца" и тя се грижеше майчински за тях, тяхното артистично развитие и диригентска реализация. Убеден съм, че те са й благодарни за това "опекунство".
- Кажете нещо за ролята на читалище "Д-р Петър Берон" за развитието на хор "Христина Морфова".
- Основните проблеми на хор "Христина Морфова" до 1945 г. са свързани с осигуряването на нормални условия за осъществяване на репетиционния процес. След това благодарение на председателката Анна Заимова - съпруга на разстреляния ген. Владимир Заимов, поради сходността в целите и задачите на двете структури, хорът се свързва с читалищното дело и преминава под егидата на читалище "Ген. Владимир Заимов". С течение на времето, с разрастване дейността на хора и скромната база на читалището, това налага в 1971 г. той да премине към читалище "Д-р Петър Берон", където условията за работа са несравними. Вече 40 години хор "Христина Морфова" е неделима част от богатата комплексна дейност на този център за просвета и култура, създаден през 1926 г. от гражданското общество в София, който служи за пример на много сродни институции.
- Как се готви хорът за отбелязване на своята 75-годишнина?
- Подготовката на това важно в неговата история събитие се осъществява с "пълна пара". След преждевременната кончина на Гюл през 2003 г. пряката диригентска работа пое, както споменах, нейната ученичка и сътрудничка Таня Никлева-Владева. Още преди няколко месеца заедно с нея и хоровото ръководство изработихме проекта за честването, който след това бе одобрен от читалищното настоятелство. Той включва три тематични блока - песни, установили се трайно в неговия репертоар, и такива, които са посветени на него или са изпълнени за първи път в България; нови песни в репертоара му и видеостена, показваща важни и интересни моменти от неговата 75-годишна история. Искам да подчертая, че цялата подготовка се осъществява само със собствени на читалището и дори лични средства, тъй като не получихме никаква финансова подкрепа нито от спонсори, нито от Столичната община и Министерството на културата. Какво да се прави, като не работим за каузата на субкултурата! Затова входът за концерта ще бъде свободен.