Ходеща грейка дарява с топлина във Виена
Олтарът в катедралата "Свети Стефан" ще е покрит от плащеница във формата на огромен виолетов пуловер
/ брой: 36
Посетителите на катедралата "Свети Стефан" в центъра на Виена до Великден ще бъдат посрещани отвън от 4-метрова оранжева грейка (термофор), стъпила здраво на краката си. А главният олтар в храма ще е покрит от плащеница във формата на огромен виолетов пуловер с площ от близо 80 квадратни метра. "Тази дреха ни обгръща, топли и е символ на защита и безопасност", коментира неговият автор - австрийският скулптор Ервин Вурм.
С необичайната инсталация в чест на Великия пост и наближаващото Възкресение Христово, което католиците ще отбележат на 4 април, църквата иска да вдъхне на виенчани усещане за съпричастност, любов към ближния и сигурност. Това са ценности, които са необходими винаги, но те са особено актуални във времена на пандемия и физическа дистанция. Именно по този начин свещеникът Тони Фабер и Ервин Вурм интерпретират инсталацията, която тази година е издигната за втори път по време на Великия пост в австрийската столица.
И двете произведения бяха изложени на същото място и миналата година. Тогава огромната грейка пред южната фасада на катедралата беше все още черна. Поради извънредното положение и първия локдаун, много виенчани не успяха да видят и чуят посланието, затова тази година инсталацията отново е в центъра на Виена. Традицията известни художници да покриват с плащеница главния олтар в "Свети Стефан" датира от 2013 г., уточниха за ДУМА от Ойроком-ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.
66-годишният Ервин Вурм е един от най-разпознаваемите съвременни скулптори в Австрия. Сред най-известните му произведения са "Дебели леки коли" и "Тясна къща", представена на Венецианското биенале. Прочута е и серията му "Едноминутни скулптури", започната в края на 80-те, както и "Отчаяни философи" от 2009 г.
Катедралата "Свети Стефан" в центъра на Виена е един от символите на Австрия и е сред най-големите забележителности на столицата на страната. Хората посрещат много позитивно факта, че в тези тежки времена храмът не само остана свято място, но и се превърна в своеобразен музей на съвременното изкуство.