Хляб и сол за "окупаторите"

Иван Стоименов

Този въпрос си задават всички свестни хора, когато паметникът осъмне след поредната гавра с него.
През февруари т.г. в Руската федерация и страните от ОНД бе честван Денят на Съветската армия, днес наричан "Ден на защитника на отечеството". Този ден се отбелязва и в европейски, и световен мащаб. И този път българската антифашистка общественост се събра в София пред едноименния паметник съвместно с руското посолство и някои посолства от ОНД. Непосредствено преди празника паметникът и околното пространство бяха почистени от руското посолство. А Столичната община и други управленски и охранителни органи останаха слепи и глухи към оскверняването и поругаването му. Този път основната реваншистка и тирадна фраза бе "окупатори". В продължение на две десетилетия (непосредствено след 10 ноември 1989 г.) Паметникът на Съветската армия е превърнат в централно сборище на българския неофашизъм. Нашенските скинари, монархисти, реваншисти, екстремисти, ксенофоби, расисти, лумпени и нихилисти го превърнаха в художествен триножник за изява на своята злоба, омраза, ненавист, омерзение, лъжа и клевета към съветския войник, а в негово лице и към СССР и въобще към комунизма и комунистите. С графити, червени и черни бои извайват комплекси от чудовищни пана с неофашистки, расистки, ксенофобски и реваншистки лозунги, заклинания, заплашителни фрази, символи и знаци и какви ли не други цапаници. Само един типичен пример. След 9 май 2000 г. в продължение на около половин година на представителната фасадна част под благодарствените думи "От признателна България" стояха изписани с червена боя пречупен кръст, петолъчки и между тях знак за равенство. Под тях расистка и ксенофобска тирада "Руски кучета". От началото на т.г. на челната фасада личеше огромен надпис "окупатори". Окупатор ли е Съветската армия?! В най-новата история е поставено, че победата над хитлеристка Германия е дело на СССР, Великобритания и САЩ и преди всичко на решаващия принос на Съветската армия. Този принос е потвърден от Чърчил, от Рузвелт в официални изказвания. Парижката мирна конференция потвърждава този неоспорим исторически факт. "Окупаторите" у нас ги посрещаха с хляб и сол, цветя, прегръдки и милувки.
Небезизвестният Иво Инджев не закъсня да подеме инициатива за събаряне на паметника. За тази гнусна, недалновидна и позорна задача се формира "инициативен комитет" от родни интелектуалци - безотечественици, русофоби и антикомунисти, който излезе с писмо до Столична община, в което се настоява общинската управа да изпълни отложеното решение за демонтирането му. В края на юни т.г. СОС на извънредна сесия поради липса на кворум не взе каквото и да е решение. Уместно е да се запитаме дали е случайна тази липса.
БНТ като държавна електронна медия остана сляпа и глуха към протестния митинг за демонтирането му и официалното поклонение на 9 май. А също и на поклонението по повод 70-годишнината от нападението на хитлерофашистка Германия над СССР. В проведения референдум по БНТ предаването също бе пристрастно. Напорист "учен-историк" убеждаваше аудиторията, че в Германия не е имало фашизъм и че Италия е неговата родина, както и че националсоциалистическата партия на Хитлер е работническа. Още малко му оставаше да я характеризира като партия от марксистко-ленински тип. Съветската армия, според мастития професор, е "завоевател", завладяла част от Европа и въдворила "съветски строй". И паметникът й трябва да бъде демонтиран. Други "културтрегери" твърдяха, че комиксите са с висока естетическа стойност и че авторите са квалифицирани художници. И всички, с изключение на представителите на Столичния общински съвет и Комунистическата партия на България, са за демонтирането му и създаване на музеен парк на "тоталитарното изкуство". Да се оспорва със задна дата паметта на съветския войник, загинал по фронтовете на Втората световна война, е не само историческо, но и морално късогледо злодеяние, гавра и кощунство, но и национално, и международно правно престъпление. Паметта към загиналите съветски войни е неделима съставна част от съвременната Европейска ценностна система. Почитта, признателността и преклонението историята пази, тачи и предава от поколение на поколение за вечни времена.
Българската народна любов към Русия и руския народ е историческа и традиционна и е неделима от националното ни достойнство. Елитните ни духовни водачи, въпреки превратностите на историята, винаги са били русофили, певци на всенародна любов към Русия и руския народ, славянството и православието. Най-характерният техен представител е патриархът на българската литература - народният поет Иван Вазов, обезсмъртил родолюбието, свободолюбието и безграничната всенародна любов, уважение и признателност към великата славянска страна - Матушка Русия. Разказът "Негостоприемно село", одата "Русия" и настолната книга на българския народ "Под игото" са образец за русофилския дух на благодарния народ.