Хладен разум

Ако човек се зачете в част от реакциите за пълноправното членство на България в Шенген, ще си каже, че е дошъл халюцинираният от Фукуяма край на историята. Медиите преляха от мнения, пълни с възторг, ентусиазъм, романтични въздишки - все едно светлото бъдеще е дошло един път завинаги тук и установява своята вечна диктатура.
Горчивият опит обаче показва, че свръхупотребата на епитети обикновено е димна завеса за други процеси.
Шенген беше национална кауза, но нека бъдем честни за едно - присъединяването няма да промени значително живота в България. Членството е инжекция с адреналин за нашата икономика, но утре ще се събудим в абсолютно същата политическа безпътица, пак ще сме най-бедната страна в ЕС, усещането за политически застой ще присяда на гърлото и нищо особено няма да се е променило.
Това не е израз на скептицизъм, а на хладен здрав разум. Да не говорим за историческото суеверие, че там, където влиза България, нещата обикновено тръгват по нанадолнището...
Заради това няма особено усещане за тържество, нито дори за безкрайна радост. Твърде често сме се парили, за да се отдадем на безгрижие. Но лъч светлинка има - "Шенген" беше кауза, по която всички работиха. И никой не се опитваше да я саботира. Значи националното единение работи. Може би трябва да го впрегнем и за други неща.