Хитрите врътки на МОН

При сравняването на резултатите от изпитите по години ДУМА установи още една абсурдна практика на МОН - за всяка година министерството обявява резултатите по различен начин. Примерно, ако едната година се посочва средният успех от изпитите в проценти, следващата година той е в точки, третата година - в бал от 2 до 6. Или пък в различните години се съобщават различни параметри на оценяването. Така за страничното око става достатъчно трудно да проследи как се променят резултатите дори при два последователни випуска. Налага се да се правят твърде много изчисления и сравняване чрез превръщане на резултатите ту в проценти, ту в бал, ту в точки. Това може би обяснява донякъде и липсата на сериозни анализи от страна на МОН, което уж беше една от целите на външното оценяване. Обяснява и факта, че години наред се отчитат едни и същи слабости по един и същи предмет, без да има видимо предприети мерки за преодоляването им. Нещо повече, разликата в скалите за оценяване изобщо не е попречила на МОН да прави некоректни сравнения между резултатите, примерно за 2015 и 2016 г. Според зам.-министър Стаматов за слабите оценки не са виновни учебните програми, а това, че децата просто не искат да учат. Е, щом не са виновни учебните програми, кое налага сега МОН да прави изцяло нови учебни програми, в които изучаваното съдържание, примерно по литература и история, се размества тотално и се обръща с краката нагоре? Кунева пък съзря причината за слабия успех в учителите - 20 години поред учители ставали най-слабите студенти по педагогика...