Химерата 4 на сто

Преди повече от пет години, когато кризата вече отминаваше, у нас бе подхваната дискусия дали икономическият растеж може да надскочи 4%. С течение на времето обаче се оказа, че всичко това е било просто една химера. След като страната отчете реален ръст на БВП от малко над 3% през 2018 г., икономическата динамика остана и през миналата година. Тя помогна за увеличение на БВП с 3,6 на сто. Всички прогнози обаче показват, че през 2020 г. растежът отново ще падне до 3 на сто, а догодина ще слезе още по-надолу - 2,9 на сто. С подобни темпове обаче може само да поддържаме статуквото, а не да догонваме средноевропейския жизнен стандарт. За 13 години членство в ЕС страната ни е успяла да достигне едва до 49% от средната покупателна способност на европейците. Така се оказва, че ще ни трябват нови 45 години да се изравним с тях.

А както казват философите, случайни явления може да има, но безпричинни - никога. Просто факторите, които позволяваха страната да отчита някакъв ръст на БВП, макар и недостатъчен, постепенно изчезват. Държавата влиза от скандал в скандал, инвестициите се сринаха, инфраструктурата остава в плачевно състояние, нископлатените, но добри кадри също вече няма, защото отидоха да работят в чужбина за много повече пари. Освен това България все още не успява да създаде завършен продукт, какъвто щеше да бъде автомобил "Фолксваген", например. 

Освен това големият проблем е, че през последното десетилетие българската икономика се пристрасти към еврофондовете като към дрога. Взимаш от нея и за известно време изпитваш удоволствие, защото се симулира някакъв икономически растеж. Като свърши ефектът обаче, те обхваща депресивно състояние т.е. растежът пада. Най-катастрофалният резултат от всички тези пороци на еврофондовете е, че икономиката става все по-малко конкурентоспособна, а бизнес средата у нас мутира.