Хиляди дебати, резултатът - никакъв

Гл.ас., д-р Чавдар Стоянов

Последните месеци с нарастваща острота излязоха на дневен ред проблемите, свързани със задълбочаващата се социална несигурност на младите хора и като следствие - невъзможността за реализация на пазара на труда след дипломирането им и засилващото се усещане за безперспективност.
    Политиците често твърдят, че младите са капитал, че в тяхното приобщаване и повишаване на образователното им ниво трябва сериозно и последователно да се инвестира. Често обаче само се пораждат или безсмислени спорове, или се създават стратегии, които остават на хартия. По темата за изход от драматичната ситуация в образователния сектор безотговорно се "упражняват" най-често политиците на прехода, управлявали повече от 20 години, а не безпристрастни външни наблюдатели. В резултат на

 "постоянните грижи" за младите хора

на различни по цвят управления проблемите днес са по-драматични отвсякога. А все повече младежи бягат или към столицата, като обезлюдяват цели региони, или направо в чужбина - но с еднопосочен билет.
    В последните години бе приета "Национална стратегия за младежта 2010-2020 г." и се проведоха редица реформи във висшето образование. Една част от тях доведоха до известен, макар и крайно недостатъчен, напредък, но за съжаление проблемите в по-голямата си част не бяха решавани по същество и цялостно. А и се умножиха. Остър бе и финансовият недостиг. Добрите пожелания оставаха неизпълнени.

    Какво целим с висшето образование

е големият и нерешен въпрос пред бъдещата национална стратегия за сектора. Този въпрос е фундаментален. От отговора му зависи успехът на всички несъстояли се досега реформи и необходимостта от осезаеми промени в съществуващата нормативна база.
    През юли 2013 г. Европейската комисия излезе с нов доклад - той засяга интернационализирането на висшето образование в ЕС. Този процес трябва да се превърне в основен лост за изпълнение на стратегията "Европа 2020". Два ключови момента се открояват - как да се подготвят добри професионалисти, кадърни млади хора за развитието на иновативна икономика и как да бъде постигнато в кратки срокове изграждането на общество, което се основава на знанието. Безспорно оценката на Еврокомисията заслужава внимание - да се изработят национални програми в посока

сближаване на политиките

в областта на висшето образование в рамките на нова и цялостна обща стратегия. Това означава нови перспективи, по-добри възможности за мобилност на студенти и преподаватели, увеличаване на броя на студентите в определени научни направления - например в природните науки, унифициране и сближаване, актуализиране и обогатяване на учебните програми, признаване на дипломите в рамките на Европейския съюз. Необходимо е подготвеният от Министерството на образованието и науката проект на национална стратегия за висшето образование да бъде подложен на широко обществено обсъждане.
    Имаме приети от парламента към този момент: "Национална програма за средното образование" и "Национална стратегия за науката". Но цялостна и панорамно разгърната стратегия за висшето образование до момента липсва! Опити за нейното изготвяне бяха направени в средата и края на 90-те години на миналия век. Под "реформа" на нашето висше образование всяка администрация на съответно ресорен министър разбираше различни по характер и насоченост промени, мерки, идеи, политики. Това доведе до

непоследователност и хаос

Не се усеща единодействие, липсват ясната визия на държавата, хоризонтът и мащабът на очакваните проблеми не са уточнени. Години наред вече не знаем какви са целите и функциите на нашето висше образование. Стратегията за висшето образование този път трябва да дава максимално ясни отговори и да избягва противоречията. Проблемите с девалвацията на научните степени и звания, с нарояването на 52 ВУЗ-а са многократно разисквани. И какво от това? И темата за финансирането остава "парещ" въпрос и често е причина за остро недоволство сред академичната общност. Заплащането на преподавателите е унизително и не отговаря на качеството на положения труд. 
    Съществуват различни модели в отделните държави, но повечето групират висшите училища според качеството на преподаването и постигнатите резултати. Именно такъв диференциращ подход дава възможност за стимулиране на качествените научни постижения. Днес за съжаление у нас и в това отношение практиката у порочна - субсидия за наука получават всички родни вузове, независимо дали наистина правят наука и дали имат видими научни резултати.
    Финансирането на системата на висшето образование поражда много въпроси. На висшите училища се плаща за всеки приет студент. Затова и всеки университет се стреми да задържи на всяка цена приетите младежи, като се правят всевъзможни компромиси с качеството на образованието. Това води и до сериозни проблеми за завършилите висшисти на пазара на труда или до появата на обгрижени от властта "калинки". Пословични са примерите за приети с тройки студенти в елитни и доскоро изключително силно търсени специалности.

Намаляват випуските на абитуриентите

завършващи средно образование, а университетите се увеличават. Парламентът остави за още една година възможността държавните университети да приемат в платено обучение, а обещанието за намаляване на някои държавни такси сякаш изчезна от дебатите за бъдещето на висшето образование.
    В сферата на средното образование проблемите не са по-малко. На първо място трябва да се направи анализ на факторите, които са ги породили - икономическата криза, демографският срив, липсата на мотивация за младите учители, обезлюдяването на огромни райони, социалното неравенство, бедността на общините. Често напълно оправдано се поставят въпросите за ниското заплащане на учителски труд, за големината на паралелките, за битовите условия в училищата, за учебниците и учебното съдържание. В сферата на просветата има сравнително добра нормативна база, но проблемите остават.
От медиите се разбра, че тази година стартира въвеждането на нов

модел за инспектиране на училищата

чиято цена е един милион лева. Проектът ще приключи през април на 2014-а и в него ще участват 360 хил. ученици от 15 области. Замислено е те и родителите им да дават чрез анкетни карти мнение за учителите. Училищата, които получават отлична оценка, за 5 години ще бъдат освободени от нова проверка. Ще оценяват инспектори, но не по едни и същи критерии и показатели за всички училища. Инспекторът ще е длъжен да присъства минимум на два урока на даден преподавател. 
    Не помня правителство досега, което да не е обявявало, че образованието е приоритет в политиката му. Заявлението обаче остава виртуално. Защото приоритетът като поставени конкретни цели за постигане и като финанси трябва да излиза осезаемо напред спрямо останалите отрасли. За 23 години това у нас не можа да се случи. Сега много се говори за новата оперативна програма с европейско финансиране до 2020 г. "Наука и образование за интелигентен растеж". Първо, не бива да забравяме, че европейските програми са надграждащи и допълващи, а не заменящи държавната грижа. Второ, сега действащата ОП "Развитие на човшките ресурси" има връзка с образованието, но в последните години не бе използвана достатъчно, нито пък целево за задачи, разглеждани в комплекс с всички дейности и мерки за единна политика в този тъй важен сектор. Управляването на новата програма от МОН дава надежда, че проектите по нея ще са целенасочено обвързани с развитието на образованието и на кадрите в икономиката ни. В обявените до края на месец май варианти на тази програма обаче като че ли липсват проблемите на образованието по същество и описаните цели са по-скоро социални - грижи за отпадащите ученици, намаляване на неграмотните, увеличаване на работните места, учене през целия живот. Остава надеждата, че обещаният от новия екип на МОН нов вариант на тази ОП, който трява да се появи до края на септември, ще ни зараздва с по-високо качество.