Хeй, на колко си години?

Георги Н. НИКОЛОВ

Неотдавна медиите у нас тиражираха новината, че 19-годишно момче е загинало на изоставен обект, правейки си опасно селфи. Бяха изнесени и по-ранни факти за подобни нелепи случаи. Но думата ми не е за тях и с тези редове не визирам конкретно никого, още повече момчето, поднасяйки съболезнования на близките му. Мисля си само, че преди някакви си три десетилетия то щеше да бъде в казармата, подготвяйки се за защитник на България в зората на мъжката си зрелост. Щеше да е целунало в клетва воинското знаме, събиращо сега прах в някой музей. И щеше може би да е научило, че освен неговото его на света има други, далеч по-важни неща: негаснещи морални ценности като родина, патриотизъм, кауза, дълг и чест, жертвоготовност, вяра, себеотдаденост и пр. Все понятия с реално измерение, проверени и подпечатани с кръвта и труда на неизброими поколения в нашата история.

Днес у нас те липсват или са само празни слова. Подритвани мимоходом от балканската ни европейщина, пуснала дълбоки корени в блатото на консуматорското общество. И са грижливо крити от младите хора или преиначавани в учебниците. Народът ни има златна младеж. Притежаваща ум, сили, енергия и воля, които биха свършили чудеса за благото на страната ни. Но българската младеж е оставена сама на себе си, тя се лута и каузите й са мимолетни. Всички обещават и омайват днешните момчета и момичета с някакво химерично бъдеще време, което било тяхно. Учат ги да не критикуват безработицата като "неблагодарните" си родители, да търпят услужливото пред чужди интереси образование, опасното за здравето ни здравеопазване, липсата на перспективи и личностно развитие, криминалните вождове и какво ли още не. От идеите и желанията им нищо не зависи и те трябва да чакат, докато остареят, идването на Годо. 

В помощ на властимащите в това пъклено дело идват всякакви правителствени и неправителствени организации, НПО-та, сдружения, фондации, агенции, финансирани от любезни чужди или сенчести хранилки. Целта е една и съща: промиване на младежкото съзнание до нивото на убийствената апатия, чалгата, наркотиците, криминалните изяви или пък до трайната емиграция някъде по света. И докога? Ами - докато не се стопи българският народ, който според световните данни е най-бързо измиращият на планетата. Какво чудо може да се случи, та в ХХI в. България да се превърне от феодално-робовладелска собственост на олигархията в нормално развиваща се държава? В която младите да имат достоен старт в живота, индивидуално професионално развитие и личностна реализация, здрави семейства и спокойни за утрешния ден родители.

Има и друг вариант - това, на което сме свидетели днес, да продължи до страшния си финал, до трайно обезлюдяване на цели региони, масова безработица и бедност, ниска раждаемост, висока смъртност, неуправляема битова престъпност, бягство към наркотиците и алкохола. Към мимолетното, обвито в цветен политически станиол. Проблемът не е в опасното селфи, а в това, че то е станало ценност, в бъдещето на нацията. Бъдещето се ражда днес, а не утре или вчера. Времето изтича през пръстите на българския народ. Ще се събудим ли или вечно ще чакаме Годо?