28 Септември 2020понеделник15:21 ч.

Снимки Емилия Костадинова

Срещи

Хелен Зака: Монотипията е единствен отпечатък

Тази техника отговаря напълно на интуитивния ми подход към изкуството, а и на нетърпението ми, откровена е авторката на уникални творби

/ брой: 170

автор:Альона Нейкова

visibility 1794

ХЕЛЕН ЗАКА е артистичният псевдоним на авторката на прекрасни картини Елена Захариева. Завършва "Френска филология" в СУ "Св. Климент Охридски", учи и в художествена академия в Париж. Насочва се към монотипията и потенциалът й намира най-вярното си изражение: натрупаната "критична маса" генерира завидна творческа сила. Така произведенията й се превръщат в проекция на необозримо широка култура и на задълбочени познания в областта на изкуството.

"Бих искала картините ми да бъдат катализатор всеки да погледне навътре в себе си"

"До завършването на всяка творба има моменти, когато ти я създаваш, но и мигове, когато тя те променя"

- В артистичнитe среди сте по-известна с вашия псевдоним Хелен Зака, отколкото с истинското ви име. Как възприемате този факт, Елена? Каква е историята на възникването на това творческо прозвище?

- Картините си подписвам като Хелен Зака, а самият псевдоним е лесен за обяснение. Близките ми приятели ме наричат Хелен, а по баща съм Захариева.

- Завършили сте художествена академия в Париж. Как избрахте френската столица и какво остана в съзнанието ви от времето на вашето обучение там? Хрумвало ли ви е за постоянно да се установите в чужбина?

- Заминах за Париж, когато бях 13-годишна. И повече от десетилетие учих и живях в този световен град. Там отидох с родителите си, университетски преподаватели, защото баща ми започна кариерата си на международен служител в ЮНЕСКО - като директор по планиране, политика и управление на образованието. Мога да кажа, че имам късмета да съм родена в семейството на изключително ерудирани и фини хора, благодарение на които можех да се докосна до огромния културен океан, който се отвори пред мен. Моите родители ми дадоха вкус към литературата, киното, театъра, операта... Тогава се запознах с големи художници като Никола Манев, Любен Диманов, Стоян Цанев, Ваня Дечева. Гледах повечето значими световни филми, видях знаковата пиеса на френския драматург с румънски произход Йожен Йонеско "Плешивата певица", в "Театър дьо ла Юшет", с 85 места, където спектакълът се играе повече от 61 години. Бях на концертите на "Дъ Ху" и Пол Маккартни. Впечатли ме таванът на Гранд Операта, изрисуван от Марк Шагал. Попивах атмосферата на Париж, приютявах се в неговите многобройни музеи. В този град започнах съзнателния си живот... Но винаги една невидима нишка ме е теглила към моето родно място, моя дом. Винаги съм била убедена, че ще се върна, и не е ставало въпрос за друго. Мисля, че човек принадлежи на корените си. Те му придават идентичност, облик и собствена тежест. Поне в моя случай е така. Човек може да пътува със съзнанието си или виртуално в глобалната мрежа, може дори да се изгуби в нея.

- Защо и кога се насочихте към монотипията? 

- Техниката монотипия е отпечатък, единствен отпечатък. Опитвала съм я още от времето, когато бях в Академия Шарпентие. Полагам боята върху специална основа, поставям листа - после го повдигам и картината е вече там, готова е. Прилича малко на отваряне на подарък: знаеш какво да очакваш, нетърпелив си да го видиш и все пак се изненадваш от резултата. Тази техника отговаря напълно на интуитивния ми подход към изкуството, а и на нетърпението ми.

- Сред темите, които явно ви вълнуват, са въображаеми пейзажи. Винаги ли фантазията при вас надделява над реалността или това се случва само в творбите ви?

- Хубав въпрос. Картините ми се намират на границата между фигуративното и абстрактното. Както вече казах, предпочитам един по-интуитивен подход към работата си. Привилегировам подсъзнанието, което е водещо. То се изразява чрез чувствата, опита, образите и енергията, идващи от самата мен. Оставям да говори вътрешният ми глас, независимо дали има предварително намерение. Освен въображаемите пейзажи, ме интересува и противопоставянето, и равновесието на две противоположности, две форми, две пространства, две личности, как съжителстваме като два изградени свята и как сме впримчени в собствените си мрежи.

- Представяте ли си хората, които ще проявят интерес към вашите произведения?

- Бих искала картините ми да бъдат катализатор всеки да погледне навътре в себе си. Представям си, че хората, които биха харесали моето изкуство, са с отворено съзнание и с известно чувство за хумор. Във възприемането на  картините ми всеки може да вложи собствената си чувствителност и опит, собствения си поглед.

- Колко време отнема сътворяването на една картина - от идеята до окончателната реализация?

- Техниката и времето за реализация на една картина или скулптура, защото съм изкушена и от това изкуство, зависят от дарбата и придобитите умения на художника. Това, което истински ме вълнува, е пътят, извървян до реализацията.  Например, видяна стара снимка или спомен за нещо, усещане, дори някой цвят, откроил се от другите, планините, полетата, телефонно обаждане, среща с приятели, спречкване с партньора, чаша хубаво вино... От този момент започвам да мисля за това. Картината е в мен. До завършването й има моменти, когато ти я създаваш, но и мигове, когато тя те променя. Всяка творба има свой път и собствен живот, аз само я материализирам. Тя е резултат от непреднамерен енергиен поток.

- Кое за вас е определящо при създаването на изкуство - вдъхновението или непрекъснатото търсене?

- Вдъхновението може да дойде като лятна буря и да си отиде също толкова бързо. Определено, да си в непрестанно движение, постоянно да търсиш е по-голямото предизвикателство. Пътищата на търсенето са безкрайни. Пътят е градивният елемент.

- Преди време подредихте в галерия "Финес" съвместна изложба с известния български скулптор Ивайло Савов. Чия беше идеята да покажете заедно творбите си? Има ли сред тях такива, които сте създали, инспирирани от работите на другия?

- Да, в тази столична галерия показахме над сто наши произведения и това беше първото ни общо представяне с Ивайло Савов - скулптор, мой съпруг и човекът, който е винаги до мен и ме подкрепя. Предложението да покажем творбите си заедно беше негово. Подтикна ни идеята за доверието един към друг и това можеше да бъде мотото на нашата изложба. Ивайло създаде пластиката, наречена  "Доверие" - мъжка и женска фигура, хванати за ръка, на върха на една скала. Кой кого води е без значение, но ако се пуснат, ще паднат надолу. Това е вид равновесие, вдъхновено от нас самите.

- Какво е да сте муза на такъв прочут у нас и по света автор?

- Вече над три десетилетия създаването на изкуство е всекидневие в нашия съвместен живот. Да можеш да вдъхновяваш е и много трудно, и много лесно. Работата на художника е самотен процес. Съзнанието ти трябва да е свързано с творбата, а не с торбата (за пазар). За щастие, не работим заедно, нито по едно и също време, нито на едно и също място. Стремя се да запазя свое пространство. Така имаме винаги свеж поглед, когато се допитваме един до друг. А това се случва непрекъснато. Благодарна съм на Ивайло, че ме вдъхновява, подкрепя ме, дава ми сила.  Мнението му е от огромно значение за мен. Пак стигаме до доверието и до общите ни вълнения.

- Как успяват две творчески личности толкова време да запазят възхищението си един от друг и в чисто житейски план? Има ли конкуренция между вас?

- Що се отнася до възхищението един от друг - да, успяхме да го запазим, но това не е даденост. Необходимо е да го градиш, точно както е и в любовта. В началото на брака ни бяхме като шепа остри камъчета в мелничка. Сега тези остри камъчета се позаоблиха и понаместиха едно до друго, за да се опитат да изградят една цялост.

- Проявяват ли българите истински интерес към изкуство - не само на думи, а на дела, или проблемите на всекидневието изместват духовното в периферията?

- С хилядолетна култура сме - музика, танц, приказки, поговорки... Ние сме своенравен, любопитен и ученолюбив народ. Нищо не може да измести личните ни духовни потребности.

- Как ви се отрази изолацията по време на пандемията от КОВИД-19? Може ли коронакризата да провокира към създаването на нови картини?

- Общото напрежение е факт. Усамотението само до определено време е необходимо на художника, а какво ни чака - все някога ще разберем.

- Налагало ли се е да правите избор между битието и изкуството? Да се питате: кое е по-добре - да имам (пари) или да бъда (творец)?

- Кое е по-добре - да имам или да бъда; да бъда, за да имам; или да имам, за да бъда - не мога да отговоря. Едното не може без другото. Пожелавам да имаме здраве, за да бъдем пълноценни.

Евакуираха 30 пътници след пожар във влака София - Бургас

автор:Дума

visibility 32

Каракачанов: Вариант с оставка на кабинета не се коментира

автор:Дума

visibility 106

Седем семейства останаха без дом след пожар в Разлог

автор:Дума

visibility 88

Газът с още 10% по-скъп от октомври

автор:Дума

visibility 241

/ брой: 183

Бизнесът не ползва мерките на правителството

автор:Дума

visibility 281

/ брой: 183

Туристическите забележителности влизат в регистър

автор:Дума

visibility 185

/ брой: 183

Паркиралите в нарушение в София ще получават зелен стикер

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 183

Над 1 млн. вече са жертвите на Covid-19 в глобален мащаб

автор:Дума

visibility 64

Азербайджан въведе военно положение

автор:Дума

visibility 89

Хармонична София - мечта или реалност

автор:Деси Велева

visibility 204

/ брой: 183

Лекари и медии срещу пандемията

автор:Ева Костова

visibility 311

/ брой: 183

От БСП зависи как страната ще излезе от тежката криза

автор:Дума

visibility 318

/ брой: 183

Датата

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 183

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ