Hе с тротил, а с разум!

Крум Василев

През януари тази година с решение, което "не подлежи на обжалване", Върховният административен съд е дал зелена улица за премахване на паметника "1300 години България" пред НДК. Абсурдно решение, поредно свидетелство, че българската Темида е болна. Едва ли в световната юриспруденция има такъв прецедент - съд да потвърждава

смъртна присъда над паметник

Върховният административен съд е направил точно това: потвърдил е смъртната присъда над паметника, издадена от Столичния общински съвет, въпреки несъгласието на съветниците от групата на БСП. Присъдата на СОС е не по-малко абсурдна, понеже от 8 години Столичната община е собственик на паметника и по закон е задължена да се грижи за него. Вместо да осъди нея за умишлената й немара, съдът осъди жертвата.
През февруари отидох да видя как изглежда паркът около НДК след обновяването му под ръководството на неговата проектантка ландшафтният архитект Валентина Атанасова, за което съобщиха медиите. Направеното радва окото, занемареният доскоро парк е наистина обновен и разхубавен. Но стигнеш ли до паметника "1300 години България" и гледката, и настроението ти се променят коренно. Тайфун ли е преминал над него или тук са вилнели муджахидините от "Ислямска държава"? Внушителният някога паметник сега е развалина. Оголени железни скелети, бетонни блокове без облицовки, приземие, превърнато в свърталище на наркомани. Единствено скулптурните композиции, но и те наранени, дават някаква представа за онова, което паметникът е бил. Обграден с мрежа, той прилича на осъден на смърт, поставен в изолатор. И всичко това в столицата на една европейска държава.
Мисълта ми се върна 35 години назад, когато паметникът се проектираше. Тогава като председател на Комитета за печата получавах покани за участие в заседанията на председателството на Комитета за култура - по онова време цялата сфера на културата и изкуството беше под висшето ръководство на Людмила Живкова. На едно заседание в началото на 1981 г. се обсъждаше изграждането в София на паметник в чест на 1300-годишнината на българската държава. Не мога да забравя с каква страст и дълбоко убеждение Людмила Живкова обясняваше идеята паметникът да символизира възхода на нашата многовековна държава, като се използва символът "възходяща спирала". Не зная доколко тази идея е на възложителя и доколко на автора на проекта, проф. Валентин Старчев, но без съмнение задачата му е била трудна. Големият творец е намерил решение. В интервю в ДУМА от 29 януари т.г. той разяснява концепцията си така: "Повечето монументи до голяма степен изразяват по илюстративен начин своите теми... докато моят паметник си поставя задачата да третира темата по символичен начин, да направи пластична композиция от геометрични тела, които да се развият в една спираловидна дъга. Те са символ на развитието, на миналото, настоящето и бъдещето. Първата композиция е Симеон и книжовниците, посветена е на културата на държавата. Втората е Пиета - това е мъката на майката по загиналите синове, независимо от кое време. Третата композиция е работник като символ на съзидателя. Показвам, че независимо от всички перипетии, катастрофи, робства, винаги е имало човек, който е съзидател на тази вековна държава... Искам хората да застанат и да започнат да наблюдават, да се мъчат да откриват идеите. Стремя се да активизирам зрителя в момента на съзерцаването."
Животът показа, че проф. Старчев е поставил твърде високо изискване пред зрителите. Много от тях не откриваха идеите и не харесваха паметника. Има резон да се спори с автора, защото монументът не е произведение, предназначено за ограничен кръг ценители на изкуството, и би трябвало "да хваща" зрителя от пръв поглед. Но обстоятелството, че паметникът не поднася идеята си "в сдъвкан вид" (използвам определение на Старчев) не е основание за унищожаването му. А онези от нехаресващите паметника, които след 1989 г. се оказаха във властта, се заеха да направят точно това - да го премахнат.

Подличко, на етапи

Най-напред го лишиха от всякакво поддържане и не противодействаха на разграбването му от всеизвестните "юнаци", които превръщат във вторична суровина всичко, до което се докопат. След обезобразяването му властимащите оформиха "законно" решение той да бъде премахнат. Аргументите?
Първият: социологическо изследване през 2015 г. сред 400 столичани установило, че само 25% искали паметникът да се запази и реставрира. Не е ясно колко от запитаните са познавали паметника преди обезобразяването му, но дори да приемем, че изследването е представително, 25% означава, че 300 000 столичани искат паметникът да бъде запазен и реставриран. Малко ли са?
Втори аргумент: паметникът трябвало да се премахне, за да се освободи място за поставяне на паметните плочи с имената на загиналите през Първата световна война войници от Първи и Шести пехотни полкове. Архитект Атанас Агура (1926-2008), който е главен проектант на околното пространство на НДК, е написал: "Мемориалът на воините от двата полка ще бъде възстановен в пространството около Музея "Земята и хората". Направена е първа копка и южно от хотел "Хилтън" е поставена гранитна плоча с надпис: "На това място ще бъде издигнат паметник на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове". Столичната община не е направила нищо, за да изпълни собственото си решение и сега го променя, за да има "аргумент" за разрушаването на паметника "1300 години България". Прозрачна и недостойна хитрост,
Паркостроителката арх. Валентина Атанасова защитава ревностно запазването на паметника и изтъква, че в тази част на парка със своите обеми той е необходимият акцент, какъвто паметните плочи не могат да бъдат.
Трети аргумент: реставрирането на паметника ще струва много пари. Нефелен аргумент, защото премахването няма да бъде по-евтино. В това съоръжение са вложени десетки, може би стотици тонове бетон и желязо. Масивните бетонни блокове са с височината на околните 7-етажни сгради. Без взривяване не може да се мине, е единодушното заключение на специалистите. Но какво означава през ХХІ век в центъра на София да се взриви огромен паметник, строен в чест на 1300- годишнината на българската държава? Взривът ще отекне надалеч, медиите ще разнесат по цял свят, че не само талибаните и джихадистите, но и българите взривяват паметници.
Вариантът унищожаване на паметника "1300 години България" е недопустим от всяка гледна точка, той трябва да се запази и обнови. Средно решение няма. Онези, които се готвят да разрушат паметника, се опитват да убедят обществеността, че скулптурните композиции щели да бъдат запазени и експонирани на друго място, в музей. Това е
 
хвърляне на прах в очите

Проф. Старчев предупреждава, че огромните, 6-7 метра пластики, не могат да бъдат аранжирани по никакъв начин в музей, защото са посветени на общата композиция и извън нея губят смисъла си. Не познавам проф. Старчев, но като мнозина и аз съм се застоявал пред негови творби - пред фигурата на Владимир Димитров-Майстора на ул. "Шипка" 6 в София, пред "Простреляния Пегас" на ул. "Ангел Кънчев", пред паметника на Съединението в Пловдив, пред мемориала "Хан Аспарух" в Добрич и много още ярки творби по цялата страна. Валентин Старчев е признат творец, през 2006 г. е награден с орден "Стара планина" първа степен, "за цялостен принос към изкуството", което означава и за паметника "1300 години България", който самият Старчев нарича "паметникът на моя живот". Нима сега, 10 години по-късно, същата тази държава, която го награди с най-високото си отличие, ще му нанесе най-жесток незаслужен удар?
Факторите, в чиито ръце е изпълнението или отмяната на смъртната присъда над паметника, са: Столичният общински съвет, кметът Йорданка Фандъкова, премиерът Бойко Борисов. Нека премиерът не се заблуждава, че щом има решение на висш съд и щом паметникът не е държавна, а общинска собственост, отговорността за разрушаването му ще го отмине. Всички знаят, че в днешна България без негово съгласие не е възможно унищожаването на този паметник. И кметът Йорданка Фандъкова, и мнозинството съветници в община София, са членове на ГЕРБ, партията на Бойко Борисов. Те ще вземат окончателно решение, след като видят накъде сочи палецът му - нагоре, "да остане жив", или надолу, "доубийте го".
Факторите, които са овластени да вземат окончателно решение за паметника, трябва да се опрат не на бюрократичното решение на един административен съд, а на решението на онези институции, които в случая са най-меродавни: Съюзът на българските художници, Съюзът на българските архитекти, Експертният съвет на Министерството на културата. Те се обявиха категорично в защита на паметника.
Унищожаването на паметника" 1300 години  България" ще бъде

в тон с антибългарската доктрина

която си е поставила за цел да ни превърне в народ без памет, без национални ценности. Заедно с опитите за разбългаряване посредством новите учебни програми, взривяването на този паметник ще бъде ново доказателство, че се провежда политика, целяща изтриване на нашата национална памет.
След 26 години "преход" България днес е  пълна с разрушени заводи, с разрушени сгради на кооперативни стопанства, с падащи къщи в обезлюдени села. Стига рушене! Паметникът пред НДК не бива да загине. Или да викаме на помощ "сините каски на културата", новосъздадения от Италия и ЮНЕСКО специален отряд за опазване на застрашени от унищожаване паметници?!
На България, наричана някога "Държава на  духа", е предостатъчна вандалщината с  взривяването на мавзолея на Георги Димитров. Не допускам, че премиерът Бойко Борисов и кметът Йорданка Фандъкова искат да споделят херостратовската слава на Иван Костов и неговия хунвейбин Евгени Бакърджиев. Злонамерено усложненият проблем с паметника "1300 години България" трябва да се реши не с тротил, а с разум, което означава: обновяване на паметника  по проект на автора му в сътрудничество със  специалисти. Само такова решение подобава на цивилизована държава.

Снимка Благовеста Цветкова