Хазяи и наематели

Политическият цикъл в Брюксел започва всяка година на 1 септември - заедно с учебната година. След отпуските градът се съживява, всеки се е завърнал на работното си място, извършват се и ротациите на международни служители - всяко година десетина хиляди нови служители - дипломати и всевъзможни пратеници, сменят старите си колеги, винаги около тази дата, за да е удобно за училището на децата.
Няма как да не направят впечатление деменажьорите - специализираните фирми за пренасяне на мебели и покъщнина, които допринасят значително за задръстванията в този период. В Белгия, както и в повечето западни страни, е прието жилището да се наема необзаведено и мнозина транспортират мебелите си от близки и далечни държави с помощта на специализирани фирми. Внасянето на мебелите задължително става през прозорците, за което деменажьорите разполагат със специални асансьори. Стълбищата с асансьорите в Белгия задължително са много тесни, именно с тази цел, за да не бъдат издраскани и охлузени. Не случайно ИКЕА, който сега отваря врати и в София, се радва на такъв успех тук - само техните мебелите могат да бъдат внесени без използването на скъпите услуги на деменажьорите, защото се продават разглобени и кашоните са лесни за внасяне.
Да се намери жилище в Брюксел не е особено трудно. Цените са добри, защото както търсенето, така и предлагането са огромни. Може да се обърнеш към агенция, но най-добре е сам да избереш квартал и дори улица и просто да се разходиш. Жилищата, които се предлагат, имат на прозорците или терасите добре видими надписи с телефоните, на които можеш да се свържеш за уреждане на оглед. На всяка улица има десетки такива надписи. Българите обаче по неписано правило търсят обзаведени жилища, което тук е рядкост.
Макар че е лесно да се обзаведеш. Поради многото заминаващи, в интернет се продава съвсем годно обзавеждане на понякога смешни цени. Първата холна гарнитура, която си купих, от масивен орех ми струваше четири евро. Ако не си супер взискателен, цял апартамент може да се обзаведе от интернет от А до Я, доста прилично, за около хиляда евро.
Но нека обясня тайната на бизнеса с даването на жилища под наем. Основната хитрост е, че в Белгия доходите от наеми не се облагат с данък. Държавата е намерила друг начин да получи приход - годишният данък на имотите е доста висок за българските разбирания - около хиляда евро за средно голям апартамент. Тоест никой собственик няма интерес да държи жилище просто заключено, както напоследък се прави у нас.
При голямото предлагане цените на наемите не са високи за тукашния стандарт - грубо казано, хиляда евро месечен наем за това, което у нас наричаме тристаен апартамент, от стотина квадрата. В Париж или Лондон за тази сума може да се наеме стая с душ. По-ниски са и цените на жилищата, ако решиш да си купиш - средно 2000 евро на квадратен метър, срещу минимум 7000 в Париж.
Затова чужденците харесват Брюксел - тук те могат да си позволят лукс, който на много други места им е недостъпен.
Има чужденци, които, вместо да наемат жилище, теглят кредит и го купуват. Цената на едно жилище е приблизително равна на 15 години наем, а за същия срок месечната вноска по ипотеката е приблизително равна на евентуалния наем. Лихвите не са високи, но държавните такси по покупката и продажбата са наистина огромни, около 30 000 евро за стандартен апартамент, което разколебава много от мераклиите. Затова в Белгия е невъзможно да правиш търговия с жилища - да купуваш евтино и да продаваш по-скъпо. Ако се опиташ да го правиш, заради държавните такси винаги ще си губещ.
Имотите са в кръвта на белгийците. Не са никак малко тези, които притежават по няколко жилища и ги дават под наем. Тук са въведени правила, които силно защитават хазяина. При даването на апартамент или къща под наем се плаща депозит в размер на тримесечен наем. Той се внася в специална сметка, която може да бъде деблокирана единствено с подписите на наемател и наемодател, след като се споразумеят за сумата, която да погаси неизбежно нанесените щети, или се плаща компенсация за преждевременно напускане. Голяма част от депозита може да бъде задържана само за това, че наемателят не е почистил добре. Също така в Белгия партидите за ток, вода, отопление автоматично се прехварлят на наемателя, така че той не може да завлече хазяина нито стотинка. Застраховките също са задължителни, така че дори ако наемателят причини пожар, собственикът няма да претърпи финансова загуба. Ако хазяинът заведе жалба срещу наемателя чужденец, ако е от страна извън ЕС, напълно е възможно властите да му откажат достъп до Белгия.
Преди две седмици бях в София в дома на добър приятел в квартал "Манастирски ливади", и от прозорците му гледах няколко големи сгради, построени преди няколко години, в които почти никой не живее. Необитаваните жилища не се предлагат под наем - просто стоят заключени. Причините сигурно са различни, но доста собственици в България се страхуват да си дават жилищата под наем, защото се чувстват незащитени.
Българите и белгийците си приличат по това, че са сред шампионите в ЕС по недвижима собственост на глава от населението. Белгийците обаче са направили от това един от стълбовете на своето благосъстояние. България се е учила от Белгия в историята, оттам сме откраднали части от Търновската конституция и лъвчето на герба си. Никой не ни се е разсърдил за това. Никой няма също така да ни се разсърди, ако откраднем белгийско ноу-хау и в областта на управлението на недвижимата собственост. Но за това трябва държавна политика.