Хаотични и нетрайни закони произвежда парламентът
Мнозинството няма визия за развитието на страната, променя текстовете по няколко пъти на година, сочи проучване
/ брой: 51
Лутане, стихийност, необмисленост и отсъствие на дългосрочна визия за развитието на страната. Това е само малка част от изводите, които прави вторият брой на изданието "Юридически барометър" за дейността на Народното събрание. Списанието е гражданска инициатива за наблюдение, анализ и оценка на правния ред в България. Експертите му са изследвали законите, приети през второто шестмесечие на 2010 г. Като цяло резултатите от изследването показват "незадоволително качество на законопроектите", обясни Даниел Вълчев, бивш образователен министър и ръководител на проекта.
Акцент в анализа са правата на човека и ролята на институциите, които трябва да осигуряват тяхната защита. През второто шестмесечие на м.г. са приети 103 закона, а измененията на законови актове са двойно повече - 231. 40 закона са изменени или допълвани повече от веднъж в рамките на периода. Ркордьори са Законът за здравното осигуряване със 7 изменения, Кодексът на социалното осигуряване - 6 пъти, Законът за здравето и Кодексът на труда - с по пет изменения.
Това показва нестабилност на правовия ред и трудна предвидимост на законодателството в социалната сфера, коментира омбудсманът Константин Пенчев, който бе гост на представянето. Той цитира случаи, в които законите се изменят дори преди да са влезли в сила - Законът за данъка върху добавената стойност, Законът за обществените поръчки, Законът за кредитните институции, Законът за акцизите и данъчните складове.
Даниел Вълчев коментира, че много често законодателните промени целят "да се сменят едни хора с други". Бившият министър даде пример със Закона за защита на конкуренцията и Закона за Сметната палата. В стремежа да направи бързо качествен закон парламентът изпада в силен формализъм, твърди Вълчев. Нестабилност и непредвидимост са се настанили трайно в българския правен ред, предупреди юристът.
Особено тревожна според Вълчев е тенденцията да се измененят закони в едни и същи области и то такива, които засягат интересите и правата на основни групи от населението. Вълчев разкритикува и промените в КСО, защото част от най-важните ще бъдат реализирани след 2020 г. Според него дотогава нито една от разпоредбите няма да действа.