Хаос в земеделието

Кога ще има нов Закон за арендата? Въпросът е "брадясал" и за него може да се напише сага. За първи път беше поставен през 2008 г. в 41-то Народно събрание, в Министерския съвет, в МЗХ и пр. В следващите години той е отправян редовно към законодателната и изпълнителната власт, към президентската институция. За необходимостта от промени в действащото законодателство или за създаване на нов Закон за арендата са написани десетки статии с конкретни предложения. Беше подготвен и законопроект. След като нищо не стана, въпросът стигна и до институцията на омбудсмана. Предишният омбудсман Константин Пенчев организира широка дискусия и през март 2012 г. в своя отчетен доклад до НС внесе проблема за арендаторството като "въпрос с висок обществен интерес, който очаква своето решение". И така още известно време... За съжаление досега нито един депутат от управляващите и опозицията не е взел отношение. Колко е важен този закон говори фактът, че над 80% от обработваемата и използвана земя се арендува, а

арендодателите са повече от 1,3 млн. души

Сложните арендни отношения са предмет на няколко закона - Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за наследството и Закона за арендата в земеделието. Какво казва земеделската министърка Десислава Танева? Ето нейни неотдавнашни думи, изречени от трибуната на Народното събрание: "Каквото и да говорим, в момента трябва да изхождаме от това, че няма акт на НС или министерството, който може да върне процесите назад, за да се избегнат слабостите, на които сме свидетели в момента." Думите й могат да се тълкуват и така - надежда всяка оставете.
Кой е виновен, за да няма акт на Народното събрание и на МЗХ? Тирадите от думи, изричани от управляващите в момента за аграрния сектор, показват колко неправилна, объркана, направо хаотична е и ще бъде политиката на ГЕРБ в областта на земеделието.
Похвално е, че МЗХ се е заело с изготвянето на ново поземлено законодателство, в което щял да влезе и Законът за арендата в земеделието. Но този закон трябва да бъде променен. Настоящият подход на управляващите - ту така, ту иначе - напомня за позицията на един зам.-министър на земеделието и храните преди три години. Когато обсъждахме проблема, той ни изпрати да се запознаем с френския опит за създаване на фермерски регистър с помощта на софтуер, който да обедини цялата информация от закони, наредби, ортофотокарти, слоеве, кадастри и пр. В момента се постъпва по същия начин. Значи започваме отначало, кога ще свърши - Бог знае!
А проблемите са много и болезнени.
Законът за арендата в земеделието, приет през 1996 г., ограничаваше размера на арендуваната земя до 6 хил. дка. Тази граница беше премахната през 1999 г.

"Заслугата" е на Иван Костов

и Венцислав Върбанов, както и на Народното събрание. Неверни са твърденията на министъра, че държавата не може да регулира арендните плащания и че в ЕС няма държави, които да правят това. Вижте Франция! Министър Танева казва също, че не може да се направи обобщение, че земеделските кооперации дават по-голяма рента. Нужно е само да се направи съпоставка по области, общини, по-големи кметства, за да се види несъстоятелността на това твърдение. Надявам се все пак управляващите да са запознати с неравнопоставеността между земеделските кооперации и крупните арендатори. Сигурно няма нужда и от нов закон за кооперациите?
Кога най-сетне в България ще се сложи ред със Закон за търговията със земеделска земя? Кога ще започнем да прилагаме френския опит, за който толкова говорим? Иска ми се да припомня точно думи на министър Танева, изречени отново от парламентарната трибуна: "МЗХ подготвя изцяло нов законодателен акт, кодифициращ поземленото законодателство, обединяващ и актуализирани вече всички законови норми, касаещи поземлените отношения в близо над 10 закона в момента." Да разбрахте нещо конкретно? Пак се бяга от конкретен отговор.
Погрешно е твърдението, че консултанти от Франция са били преди и по време на приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (1991) и техният доклад е поръчан от земеделското министерство. Докладът е от 1998 г. със заглавие "Политика, организация и развитие на земеделието във Франция", 163 страници и 27 раздела, показващи опита на Франция.
От ръководството на МЗХ се опитват да манипулират и с данните за земеползвателите у нас. За да омаловажи вредата от крупното арендаторство, министър Танева гордо съобщава, че броят на земеползвателите, заявили площи за подпомагане през 2015 г., е 61 151. Според МЗХ "земеделските стопани, които обработват до 5000 дка земи в България, обработват близо 50% от земеделските земи" у нас. Дали в министерството знаят, че в ЕС смятат за едри стопани онези, които обработват над 1000 дка? В тази група (1000-5000 дка) попадат 3768 ползватели. Те, заедно с онези, които обработват над 5000 дка земя, стават 5688. Всички те ползват 78,3% от земята, а останалите над 55 000 ползватели - 21,7%. Така стоят нещата, министър Танева!
Не е състоятелно и твърдението, че държавата не може да изкупува земеделска земя, защото имаме държавен поземлен фонд (над 2 млн. дка). А и държавата не можело да си позволи да участва на пазара като купувач на земя. Държавният горски фонд е многократно по-голям от частния и можем да купуваме, а тук - не. Как дребният земеделски собственик или желаещият млад човек ще се конкурират на пазара на земя с

крупните и богати купувачи

Абсурдно е. Това означава едрите да едреят, дребните - да загиват, а желаещите - да мечтаят. Французите още през 1960 г. са създали т.нар. дружества за комасация и земеделско настаняване. Защо ръководството на МЗХ не се запознае наистина с френския опит, за да разбере, че не е толкова трудно. Нужна е държавна политика по тези въпроси, каквато ние за жалост нямаме.
Само харизмата не е достатъчна на ръководителите. Нужно е познаване на проблемите у нас, както и на опита на "отличниците" в земеделието в ЕС.
Винаги съм се отнасял с уважение и добронамереност към ръководството на МЗХ. Не съм спирал и няма да спра да поставям във фокуса всички въпроси и проблеми в аграрния сектор. Станах омразе - и на управляващи, и на опозиция, с темите, които повдигам, но те парят, болят и нанасят сериозни щети. Не съм сам в тази битка - подкрепят ме специалисти, учени, аграрници, съмишленици, журналисти. Кой ще ни чуе най-сетне?