Хаити все още е на колене

Петър Герасимов

Датата януари 12, 2010 г., и Хаити отдавна са част от мене. Тогава, преди година, още през нощта научих от Си Ен Ен за чудовищния трус в страната, известна навремето като "Черната перла на Карибите". По същото време дъщеря ми Ралица бе  командирована в Хаити от нейния университет в САЩ. Близо час безуспешно се опитвах да набера мобилния й номер - всички връзки бяха парализирани. Часовете след това, прекарани в мъчителна неизвестност, бяха ужасни...
По-късно щяхме да разберем, че е жива и здрава и че заедно с приятелите си там са се включили като доброволци в спасителните действия. После почнаха да идват и-мейли: пишеше ни как са спали на смени, по трима на легло, в оцелялата й по чудо къща, как са тичали из полуразрушената болница, за да открият единствената ножица и последните метри бинт, как са помагали в началото на малкото останали лекари да ампутират с триони крака и ръце на смазани от труса хора (единственият начин да се избегне обща гангрена при липсата на елементарни лекарства)...
Сега всичко това е минало, но всяка сутрин продължавам да чета по интернет най-авторитетния хаитянски всекидневник "Le Nouveliste" ("Новинар"), излизащ на френски вече 110 години. За съжаление вестите не са добри: международната общност е компенсирала твърде скромно щетите от чудовищния трус, възлизащи на около осем милиарда долара. От обещаната сума - над 10 млрд. долара, са отпуснати само десетина процента. Най-големият дарител досега е Европейският съюз със своите 340 милиона евро, а Световната банка, базирана в Ню Йорк, където е пакетът от международни помощи, постоянно намира поводи за отлагане на следващите субсидии. Все още десетки и десетки хиляди души живеят в палатки при нечовешки условия - без течаща вода, тоалетни и достатъчно храна; пламналата през октомври м. г. холера усложни още повече трагедията. Капак на всичко бяха серията безредици по време на неотдавнашния първи тур на изборите за президент на страната. На 16 януари предстои да се проведе вторият тур.
Година след съдбовното бедствие Хаити все още е на колене. Един колега от швейцарското интернет издание "Журнал дьо Женев", който е бил кореспондент в островната страна преди четвърт век и е пристигнал, за да отрази 25-годишнината (7 февруари 2011 г.) от падането на диктаторския режим на папа Док, пише следното: "Хаити не е мръднала на йота напред през тези 25 години. Който и да дойде на власт, мисли преди всичко за джоба си..."
Тъжна, може би, малко пресилена констатация, но все пак твърде близо до истината. Кой и каква сила може да извади Хаити от сегашното драматично положение е въпрос с повишена трудност...