21 Юли 2019неделя07:39 ч.

За почест!

Гюро Михайлов или преданост до смърт на дълга

Заедно с другарите си той е символ на желязната дисциплина на българския войник, прославил родната войска и майка България

/ брой: 150

автор:Петра Ташева

visibility 2160

На днешните млади хора изразът "Стои като Гюро Михайлов" не говори нищо. Малцина от тях знаят кой пък е този Гюро! Не е така за пловдивчани, които имат внушителен паметник на Гюро Михайлов и другарите му - предани защитници на българския войнски дълг, жертвали живота си заради войнската чест.
Централният площад в родния ми град Пловдив е  интересен "конгломерат" от сгради и паметници от различно време и в разнообразни архитектурни стилове - Пощата с часовника, бившия Партиен дом, хотел "Тримонциум", Военния клуб... Пред пищната и стара "Цар-Симеонова градина" стои паметникът на Гюро Михайлов и неговите другари: Никола Константинов, Илия Кръстев, Константин Аргиров и Димитър Петков.
Кой е Гюро Михайлов, защо името му е станало нарицателно, защо са влезли в бита ни изрази, свързани с него?
Новоосвободена България през 1878 г. е разкъсана на две части - Княжество България и Източна Румелия с административен център Пловдив. На площад "Четвъртък пазара", до река Марица, някога бил конакът на Изет бей - с голям двор, с дълбок бунар, харемлък на три ката и две магерници (готварници). През Руско-турската освободителна война сградата е временна болница. След Освобождението там е настанена градската община и щабовете на областната милиция, на жандармерията, на създаващата се българска войска от пловдивските дружини. Свиква се първият набор от български войници, които отначало са на квартири. В града още няма казарма, затова войниците и офицерите получават малки суми за храна, за квартири.
В паянтовата сграда на третия етаж стоял паричният ковчег на щаба, охраняван от войници.  Няколко месеца след започването на войнишката си служба 21-годишният Гюро Михайлов, родом от с. Рахманларе - Розовец, бил пратен да охранява ковчежничеството. Денонощната охрана пазела парите за новоизграждащата се армия.
В нощта срещу 25.ХII.1880 г. - Коледа, на пост застъпват Гюро Михайлов и неговите другари. Гюро Михайлов, след служба от 3 месеца и 9 дни,  за първи път е на караул - втора смяна. В 11 часа вечерта на първия етаж на сградата избухва пожар по неизвестна причина. Може би искра от камината е прехвръкнала и възпламенила старите мебели, а може би... 
Много съмнения и догадки се пораждат...
Настава паника! Не смогват да доставят достатъчно вода за гасене на буйните пламъци. Съседните сгради са силно нагрети, обливат ги, за да не пламнат и те, и пожарът да вземе застрашителни за града размери. Събуден е Керестелов - началникът на милицията, който тичешком идва на местопроизшествието. Във вестник "Народний глас" на следващия ден пише, че с помощта на офицери е спасена касата, архивите и двете знамена, но пожарът не е потушен. Примитивни били съоръженията на тогавашната пожарна.
Хаосът продължава. Пропукват дъсчените подове, всички бягат, събудените дежурни скачат от прозорците, нараняват се, чупят си крака, ръце, откарват ги в болницата "Св. Пантелеймон". Гюро Михайлов е останал неподвижен до касата - като статуя. Той спазил член 115 от устава, приет през 1879 г., който повелява: "Часовоят е длъжен:
1. Внимателно да варди поста си и всичко, що му е дадено за наглеждане.
2. Да не напуща поста си, догдето не го сменят или приберат, ако и животът му да е в опасност."
Само началникът на караулното можел да промени тази заповед. Счетоводителят Иван Костов направил отчаян опит да спаси Гюро Михайлов, но той насочил щика си към него и казал: "Без командира си поста никога няма да напусна!" А когато началникът Никола Костадинов дошъл, било вече късно - дървеният под се срутил и Гюро и четиримата войници, останали в горящото здание, погинали. Караулът станал жертва на воинския дълг!
По-късно тялото на Гюро е намерено на поста му, а останките на четиримата му другари били близо до вратата, където имало и прозорче, което те не успели да отворят. И вратата била заключена.
Защо? От кого?
Разследването водело следите до началника на материалното отделение капитан Фитсау - немец по произход. В смутното време, когато се провеждали търгове за доставка на дрехи и храни за армията, ставали много злоупотреби. Още повече, че един от началниците влиза в горящата сграда и казва: "От Нова година - нови сметки!" Този негов израз водел до догадки, че пожарът е дело на злодей, злоупотребил с пари от касата. Съмненията падат върху капитан Фитсау, който е преместен в Айтос - командирован като командир на дружина. По-късно се  открива, че той е автор и на клеветнически статии във виенския вестник "Нойе фрайе прессе" и следва неговото уволнение.
Гюро Михайлов и другарите му били погребани  тържествено в градските гробища с подобаващи военни почести. А Иван Вазов възпява подвига им в стихотворението си "При гроба" :


                 Спете тихо,служители прости
                 На дългът, на светата  родина,
                 Мир на ваште страдалчески  кости,
                 Чест на вашата скръбна  гробница!


Румелийското областно събрание отпуска пари за паметник на загиналите войници. На 6 юни 1882 г. е осветен първият паметник, който представлява циментов пирамидообразен блок, в който са вдълбани имената на петимата герои. Но поради това, че паметникът не представлява достатъчно изтънчена творба, се заражда идея за по-достоен монумент.
През 1905 г. Борис Дякович предлага в южния край на площад "Съединение" ("Четвъртък пазара") да се издигне гранитна колона с имената на загиналите и да се издълбаят стихове от Вазовото стихотворение. Учредява се фонд, събират се пари. Българи, арменци, евреи, 110 поделения от страната и 7 банки дават пари и сумата става общо 11 883 златни лева.
Вторият паметник е дело на скулпторите проф. Никола Кожухаров, Мина Иванов и на арх. Стойков. Няма обаче запазена фотография на Гюро Михайлов. Затова позира момче, което прилича на него. Това е Атанас Дюлгерски от с. Голям чардак. Паметникът е издигнат на площад "Цар Крум", който после, по идея на кмета Божидар Здравков, е преименуван на "Гюро Михайлов". Освещаването става на 27 ноември 1938 г. Тържеството е "манифестация на несломимия български дух, на ония добродетели, които е насаждала и продължава да насажда българската войска" - така пишат вестниците за събитието.
Площад "Гюро Михайлов" и паметникът бяха много популярни и обичани от старите пловдивчани. Там, на това знаково място, те си определяха срещи за лични и общи събирания и често казваха: "Ще стоиш, ще ме чакаш като Гюро Михайлов! Така беше до прокопаването на тунела под Таксим тепе. Тогава поради регулацията на центъра, оформянето на булеварда, разкопките и подлезите площадът "изчезна".
През 1962 г. пловдивчани и гостите загубиха от погледите си паметника на Гюро Михайлов. Отначало е бил поставен на плаца на Девети полк, после е бил на площад "Независимост", следващата му спирка е в местността Гладно поле - близо до пътя за Първомай. Сетне пак го връщат в поделението - по идея на ген. Иван Желев. Там, пред паметника, връчват наградите на войниците.
Генерал Семерджиев настоява паметникът на Гюро Михайлов да бъде приведен в ред и да има представително място в града на тепетата. Идеята се осъществява! Идва краят на "изгнанието" на паметника! Благодарение на 15-ина родолюбиви интелектуалци, между които са Антон Здравков - синът на кмета Божидар Здравков, д-р Боньо Бонев - син на легендарния пловдивски командир на Девети полк полковник Иван Бонев, и на тогавашния кмет на града Гарабед Томасян, паметникът на Гюро Михайлов, възстановен след многото премествания, намира подходящото си място. От 3 март 1994 г. той вече е до Военния клуб на града.
Името на Гюро Михайлов не бива да се свърза с ограниченост, с безсмислено геройство, с ненужен патриотизъм. Това име е свято за нас, българите, за войниците. Гюро Михайлов и другарите му са символ на здравата войнишка дисциплина на българския войник, прославил родната войска и майка България в многобройни битки и войни!
                                   

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ