Гвоздеят в Цветановата програма

Висшето ръководство на ГЕРБ не се чувства комфортно в Брюксел. Европейската столица не бе благоприятна за Румяна Желева, не бе благодатна и за Бойко Борисов, който буквално избяга от журналистите при последната среща на върха, защото въпросите им не му харесаха. Последният епизод е посещението на Цветан Цветанов, което ще се запомни с обясненията, които се наложи да дава след едно свое расистко изказване в българския печат.
Оправданията на Цветанов във връзка с думите му, че една етническа група е "инкубатор за престъпност" са изключително показателни за манталитета на родните управляващи. Той обясни, че казаното било за вътрешна употреба. Един вид, в България можем да говорим каквото си искаме, а в Брюксел евентуално ще се наложи да внимаваме.
Така е, господа и дами, моят съвет е: внимавайте, защото в Брюксел медиите си вършат работата. На мен лично ми направи впечатление, че журналистката от "24 часа", която взе интервюто със скандалната реплика, не е реагирала в момента, когато е била произнесена. Тук, в Брюксел, такива подаръци журналистите не правят.
Цветанов едва ли е очаквал и гвоздеят в програмата - присъствието на германския журналист Юрген Рот, да го убоде точно него. Юрген Рот бе докаран в Брюксел, защото дипломати-натегачи в постоянното ни представителство към ЕС решили, че понеже германецът е върл критик на Румен Петков, ще скочи на врата на Цветанов да му благодари за борбата с мафията.
Случи се обаче обратното. Юрген Рот в прав текст каза, че новата власт много се хвали, но твърде малко е постигнала в тази борба, и че самият премиер Борисов е свързан с групировката ТИМ - същата, която германският печат беше посочил като движеща сила за опита на мафията да проникне на позицията еврокомисар.
"Нищо не беше направено срещу групировката ТИМ, нито срещу олигарсите в различни страни, които в миналото бяха свързани по един или друг начин с така наречените властови кръгове около настоящия премиер Бойко Борисов", каза Рот.
Борисов казва, че няма приятели и самичък си гледа филмите в Банкя. Обаче в Брюксел е добре да имаш приятели. Но точно тук българският премиер е голям самотник, ако не се брои Берлускони, с когото могат да разменят някоя футболна шега. Нещо, което Борисов после ще преразкаже като върховен израз на подкрепа към неговата политика.
Абсолютен мит и легенда е, че Германия подкрепя личността Борисов, но германските християндемократи действително се опитват да го предпазват от залитания в посока расизъм и по-нататъшно сближаване с "Атака". Един вид, германските десноцентристи са за нас нещо като политически борд. Нещо, за което лично им благодаря.
Борисов ще си навлече беля и с изказванията си срещу неправителствения сектор. На срещата на върха той каза, че на неправителствените организации не трябвало повече да бъдат давани пари, за да се грижат за ромите, а Цветан Цветанов повтори неговите думи, добавяйки, че за двайсет години те не били свършили нищо.
В България сме свикнали Борисов винаги да намира виновник за това, че нещо не е наред. За проблема с ромите са винови неправителствените организации - по Бойковски просто и ясно. От такъв тип разсъждения обаче в западните столици повдигат вежди, защото търсенето на враг напомня времето на националсоциализма в Германия. И защото западните общества до голяма степен почиват върху хармония между правителствени политики и неправителствен сектор, който изпълнява тези политики на най-трудните места - помощ за развиващите се страни, помощ при бедствия, грижи за най-уязвимите слоеве на населението и пр. 
Цивилизационната пропаст между разбиранията на българския премиер Борисов и това, което в Брюксел е прието за политически коректно, му създава известен личен дискомфорт. Но това е дребна подробност в сравнение с пораженията върху имиджа на страната и моралния въпрос, който сервира на Европейския съюз - може ли той да търпи всякакви популисти, само защото народът им ги е избрал?
Тоест не трябваше ли много повече да се внимава при разширяването на ЕС, защото лошият пример винаги е заразителен?
Със сигурност страната ни прави лоша услуга на другите, които чакат на опашката. Извиняваме ви се, драги сърби, черногорци и прочее кандидати. Не го правим нарочно и всъщност, ако слушате официалните изказвания, никой не ви подкрепя по-горещо от нас. В калабалъка ще правим по-малко впечатление.