Гвардията на "сивата икономика" у нас е и под чадъра на държавата

Доц. Пламен Пъчев

Любопитни са данните, дадени от Националното сдружение за малък и среден бизнес преди години в рамките на европроект, според официалната информация на което се оказа, че предприемачите предпочитат неофициалните начини за разплащане, т.е. подкупите. И когато ги питат: искате ли данъчен ред и контрол, те отговарят - не, не искаме, защото такава ситуация ни устройва повече.
Под понятието "сива икономика", известна и като сенчеста, а в някои крайни форми и като черна, разбираме такъв вид стопанска дейност, която излиза извън статистическия и данъчен обхват. Тя присъства в стопанския живот, без да е официализирана. Данните за сенчестата икономика за страна като Германия, известна със своята законност, ред и строг контрол, са 27%. Това обаче зависи от

методиката на отчитане

тъй като в Германия се приема, че ако си купи човек пирони, чук и готов паркет в "Баумакс" и си го монтира, а не го даде на майстор, който да му вземе пари за това и плаща данъци върху тях, това се води също сенчеста икономика.
Дълго време в Европа се смяташе, че Сърбия има най-висок процент, около 56%, сива икономика. За България данните варират - като се започне от 20-30%, дори официалната статистика отчита 15-18%, което изобщо не е вярно. В средата на 90-те години, около банковите кризи и въвеждането на Валутния борд, "сивата икономика" се изчисляваше на около 70%.
Истината е, че тя е социален феномен, който се наблюдава навсякъде по света и борбата срещу нея е изключително сложна. Затова икономистите имат т.нар. нормативен подход, който обхваща и тези потоци. Идеите на премиера Бойко Борисов да дава сражения на сивата икономика са в посока да балансира приходната част на бюджета, да се въведе ред, да се стопират негативни социални явления. Това е особено трудно по много причини.
Първата от тях е, че според социалната практика в България предприемачите предпочитат да решават проблемите си чрез преки или косвени подкупи към администрацията. А съдебната система, която вече всички разбраха, че не работи, не може да прегради тази социална язва. В нормативната база санкциите срещу рецидивите на незаконната или необхваната данъчно-стопанска дейност са твърде малки и не плашат бизнеса.
В борбата срещу сенчестата икономика се смесват икономически, социо-политически, ментални, правни и управленски практики. Това, което най-вероятно ще попречи на Бойко Борисов, е фактът, че подходът му се основава на спорадични мерки, приемани нерегулярно, в рамките на дълги времеви периоди, кампанийно, а и администрацията не работи ефективно.
А ако навлезем в

сърцевината на проблема

се оказва, че държавата често пъти косвено подпомага възникването и развитието на сенчести и неофициални стопански практики. Когато има търгове, закономерно се намесват политици и държавни чиновници от висш ранг, има изтичане на данъчни постъпления, нерационално разходване на тези средства, преследване на "дребни риби" и премълчаване на престъпления на големи предприятия, част от които и държавни. Така се получава един омагьосан, затворен кръг, който всъщност подпомага съществуването и репродуцирането на сенчестата икономика, тъй като в тази сфера важат стопанските интереси. А те са диверсифицирани по социални групи, слоеве, по браншове, физически и юридически лица.
За да се премахне или намали сивата икономика, интересите трябва да се хармонизират. Но това е сложна задача. Следи се от работодателските организации т.нар. междуфирмена задлъжнялост, която нараства с високи темпове. Но цифрите някак си се пропускат покрай ушите на обществото. Вярно е, че забавените кумулативни плащания пречат твърде много на стопанската активност на фирмите. В частния сектор в края на 2013 г. по данни на БСК размерът на междуфирмените задължения възлиза на 117 млрд. лв., като почти половината от тях са просрочени.
Просто казано - дилемата при сивата икономика е следната: да получиш 100 лв. или да бъдеш морален. 90% от случаите хората предпочитат да получат 100 лв., а не да бъдат морално чисти. Подобна е схемата и при купените гласове на изборите.
Да погледнем защо този феномен не действа във високоразвитите страни, например, в скандинавските. Там казват така: обществото в рамките на дълги години е свикнало на данъчна дисциплина по няколко причини. Първата се илюстрира от гледката, когато премиерът Улоф Палме ходеше по улиците пеша, виждаха го и на кино с жена си, между обикновените хора. Второ, там обществото вижда, че данъчните постъпления се използват за общественополезни цели. В дълъг исторически период те са се убедили в това. А трето - в момента, в който в тези страни не платиш 10 евро данък, ти си вече белязан и срещу тебе започват автоматично ред процедури.
А тук? Какво означава зам.-председател на НС, какъвто случай имахме, да дължи данъци за няколкостотин хиляди лева и разследването за този "емблематичен" Христо Бисеров да се стопи като захарен памук. Тук витае вярата, че каквото и да се случва на такива хора, накрая те ще си изтупат ръцете, ще пият по една ракия с главния прокурор и всичко ще приключи.

Ето, това е причината

да има у нас непробиваема сенчеста икономика. Смешното е, че ако се зарови човек в немската и българската статистика за сивата икономика, ще се окаже, че немската е по-висока от нашата, което е пълен абсурд. Там, когато човек съгреши, законът се стоварва върху него с цялата си тежест, тук - нищо, ама нищо не му се случва на такъв хитрец.
Борбата срещу сенчестата икономика е традиция, ред, контрол и съдебна строгост. При немците има два термина за това - първият е търговски морал и вторият - морал на разплащанията. Човек би помислил, че в основата е менталността, но по нашите ширини тя зависи от моркова и тоягата.
В такава ситуация, в която хванаха Христо Бисеров, той трябваше публично да бъде не само съден, но и морално линчуван. А какво стана? Тихомълком го отлюспиха от любимата му партия и... институциите го забравиха.
А не трябваше - такива хора позорят и ощетяват българските граждани и държава, ползвайки лицемерно чадъра й. И не е единствен в "сивото" си амплоа - цяла гвардия са.

БГНЕС