Гуверньор на банковия хаос

Вече месец скандалът с КТБ е в центъра на обществено-политическия живот у нас, а "отговорните институции" се оказаха абсолютно неадекватни и безотговорни. Сред тях с нескопосаните си и объркани ходове най-ярко блести гуверньорът на БНБ Иван Искров. Човекът, който уж трябва да олицетворява ред, спокойствие и стабилност в банковата сфера, се оказва фактор, провокиращ дестабилизация и хаос.
Какво научихме от проточилата се сага и не е ли то достатъчно, за да му се потърси строга отговорност? Да припомним, че всичко тръгна от сигнала на "Протестна мрежа" до прокуратурата и задействаното стадно чувство пред офисите на КТБ за масово теглене на влогове. В резултат на 19 юни банката поиска помощ от БНБ под формата на заем в размер на 250 млн. лв. БНБ обаче безцеремонно отказа, но седмица по-късно гарантира, че ще подкрепи ПИБ... с 3,3 млрд. лв. Що за странно поведение и избирателност?
Заради отказа КТБ потърси институционалната подкрепа на БНБ по реда на Закона за кредитните институции, като предложи да я поставят под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност. Така КТБ бе обявена в неликвидност, при условие че седмица преди това е проверена обстойно и й е разрешено да придобие 100% от "Креди Агрикол". Да не говорим, че е платила 20 млн. лв. данъци за последните 3 години, което значи 200 млн. печалба.
Последваха нови активни действия на БНБ по унищожаване на банката. Искров излезе със скандалната новина, че от КТБ са изтеглени 206 млн. лв., което се оказа "партенка". Лъжливото овчарче дори изпрати сигнал до прокуратурата. Нещо повече - обяви, че в КТБ липсват досиета за кредити в размер на 3,5 млрд., което също се оказа невярно - лично той го призна, след като бе опроверган. Заради него прокуратурата светкавично образува дело и арестува четирима служители на банката за източването на около 206 млн. лв. По-късно обаче се отказа от обвинението, но за да не се изложи съвсем, го преформулира и обяви, че парите не били изнесени с чували, а присвоявани в течение на 3 години - от 2011 г. досега.
Пак Искров се явява основна пречка пред най-нормалното, което би трябвало да направи като блюстител на банките у нас - да позволи на самата КТБ да разреши проблемите си. Оказва се, че на Оманския инвестиционен фонд 3 пъти е отказана среща от страна на БНБ във връзка с желанието им да укрепят банката, от която държат над 30%. Това също е доста странно като поведение и отношение.
Вместо с оставка обаче Искров продължи с действията си за дестабилизация на системата. Последва яко лобиране за въвеждане на "банкова ваканция" - нещо, което бе услужливо подкрепено от ГЕРБ и ДПС, но което не стана факт благодарение основно на БСП и на Асоциацията на търговските банки, откъдето дадоха да се разбере, че са по-адекватни от Искров. Дори и днес съвсем колегиално оттам заявяват готовност сами да решат проблема, като предложат на клиентите на КТБ договори за цесия на вземанията им от проблемната банка в размер на левовата равностойност до 100 000 евро. Така те ще открият депозит на името на съответния клиент и ще се превърнат в кредитор на КТБ, като вземанията им ще бъдат гарантирани от Фонда. Целта на плана е да не се ангажират публични средства за решаване на евентуални ликвидни проблеми на КТБ.
Неуспешен може да се окаже и последният опит на Искров да си осигури безметежно спокойствие - исканите от БНБ промени в Наказателния кодекс, налагащи "банкова цензура" и затвор до 5 години, не срещнаха подкрепа в обществото, а ГЕРБ би отбой, като Борисов лично се извини за гласуването им.  
След всичко случило се е редно да запитаме в прав текст: чии интереси всъщност защитава Иван Искров? И дали само задължителната му оставка е достатъчна, след като е видно, че с поведението си подлежи и на наказателна отговорност? Отговорът сигурно ще дойде от само себе си - просто следете в чии изборни листи ще бъде включен при едни следващи избори.