Губят се 19% от пенсията при прехвърляне в НОИ

Ако при сегашното развитие на частните пенсионни фондове един човек реши да прехвърли парите си в Националния осигурителен институт (НОИ), то той ще загуби 19,2% от своята пенсия. Това съобщи вчера на пресконференция изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев, предаде news.bg.
Зам.-председателят на БСК Димитър Бранков даде и друг пример за работата на частните пенсионни фондове. "Вземаме един млад мъж, който тепърва влиза в пенсионната система и му предстои да натрупа 40 години трудов стаж. Ако той се осигурява през цялото време на 1000 лева месечен доход и спрем инфлацията през тези години, то неговата пенсия от НОИ с 12% месечна вноска след 40 години ще бъде 345 лева. Допълнителната пенсия, която ще получи от своя универсален пенсионен фонд на базата на само 5% от месечната пенсионна вноска, ще бъде в размер на 280 лева, които ще се прибавят към основната му пенсия. Изводът е, че при запазване на сегашните нива допълнителната пенсия от частен пенсионен фонд ще е в почти същия размер като тази от НОИ", обясни Бранков.
Прехвърлянето на партидите от универсалните пенсионни фондове в НОИ ще натовари системата на държавното осигуряване, смятат от БСК. "Хората с ниски доходи ще прехвърлят партидите си и ще натоварят още повече НОИ. Хората с високи доходи няма да прехвърлят партидите си, тоест там, където има сериозни натрупвания, няма да се прехвърлят партиди. Ще се прехвърлят партиди, които ще утежнят състоянието на НОИ. Това решение е контрапродуктивно за НОИ, контрапродуктивно и за универсалните пенсионни фондове", цитира БНР Данев.
По традиция в края на тази година от БСК дадоха специална пресконференция, на която анализираха годината и направиха своя прогноза за следващата. Изводите на работодателската организация са получени благодарение на анкетата "2014 година през погледа на бизнеса", направена сред 457 мениджъри и собственици на компании, членове на БСК, в първите 15 дни от месец декември.
Най-силно негативно върху дейността на фирмите през 2014 г. се е отразила политическата нестабилност в страната, показват резултатите от анкетата на БСК. Едва 9% от участниците в анкетата смятат, че бизнес климатът през 2014 г. се е подобрил спрямо 2013 г., когато позитивните оценки бяха 20 на сто. Изключително висок е процентът (35%) отговорили, че има влошаване на икономическите условия в страната, а според повече от половината (53%) от анкетираните те не са се променили. 26% декларират подобряване на икономическото състояние на своята фирма. 47% са успели да запазят показателите от предходната година, а 25% отчитат спад на фирмените си показатели.
Увеличение на престъпността, корупцията, сивата икономика и регулаторната тежест, както и слабо влошаване на достъпа до кредити през 2014 г., отчитат анкетираните. Най-силно негативно е усещането на бизнеса по отношение на корупцията, която според 60% от участниците в проучването е нараснала през 2014 г., а според други 33% е останала без промяна и нито един не е отбелязал намаление на това негативно явление.
Най-високи нива на корупция, според анкетираните, се наблюдава при обществените поръчки (50%), съдебната система (45%), МВР/КАТ (43%), здравеопазването (43%), митническото обслужване (35%) и регулаторните режими (34%). Относително по-малко корупционни практики са налице при контрола по спазване на екологичните (21%), санитарно-хигиенните (19%), данъчно-осигурителните (19%) и трудово-правните (14%) норми, а най-ниско корупционна е сферата на образованието (12%).
Сред институциите най-висока оценка получава данъчната администрация (63%), следвана от местната власт (47%) и президента (27%). Парламентът и евродепутатите са оценени положително от едва 10% от анкетираните, а с най-ниско доверие се ползва съдебната власт (4%). Тя е и лидер по неодобрение (94%), следвана от Народното събрание (86%) и от президента (67%).
От четирите ключови за 2014 г. събития - кризата с КТБ, природните бедствия, политическата нестабилност и санкциите срещу Русия, най-силно негативно върху дейността на фирмите се е отразила именно честата смяна на правителствата. Най-негативно икономическата ситуация през 2014 г. се е отразила върху продажбите/оборотите (37%), следвани от обемите на производство (35%) и работните места (25%), а в по-малка степен спад спрямо 2013 г. се отчита при външните пазари (23%) и работните заплати (14%).
Сериозно намаляват успяващите да плащат кредитите си навреме (от 70% през 2012 г. и 64% през 2013 г. на 42% през 2014 г.). Ръст отбелязват и просрочените задължения към финансовите институции (от 10% през 2012 и 2013 г. на 14% през 2014 г.). И през 2014 г. проблемът с просрочените несъбрани вземания остава без съществена промяна. 74% от анкетираните декларират, че имат просрочени вземания от контрагенти.
Увеличението на данъка върху лихвите по депозитите събира 88% противници и 9% привърженици.