Губим Родината си

Много са сбърканите решения в селищата на община Белоградчик. Безумието погуби болницата ни, която обслужваше Чупрене, Ружинци, Димово. Сега хората умират по пътищата до Видин, Монтана, Плевен, София. Чудеса от безобразия, далавери и престъпления стават заради парите. Общината обедини в един кюп 5 села и им сложи един кметски наместник този от най-малко село. Няма никаква грижа за селата и живеещите там селяни. Замърсяват им водата. Вкарват им негодна вода във водопровода, която са пили само животните на стопанството някога.
Продадоха им горите и поголовно всичко се изсече. Така е от 2012 г. и продължава и сега. Такова чудо не е имало и по турско време. Псувахме власт, кметове, Борисов. Фирми, изнесоха с тирове цялата ни гора за Гърция. Разрушиха мостовете, образуваха се свлачища.
Безумие е и това, че 3 години нямаме домашни телефони, циганите били крадяли кабела. А каква радост имаше в моето село през 1985 г., когато беше докаран кабелът до селото ни и с доброволен труд - във всеки дом телефон и радиоточка. Сега всичко се разруши - селото опустя, няма живот, пустош, хаос навсякъде. Тъжна картина.
Безумните закони и решения в една държава, във всяко населено място, води до протести. Хората излизат на улицата не от добро, а от зло. Губим Родината си, рушим я и не мислим за нейното бъдеще и бъдещето на децата ни.

Лиляна Бонина, с. Праужда,
Обл. Видин