Губим по 1 млрд. годишно без реформи в енергетиката

Отлагането на реформата в сектора енергетика коства между 800 млн. и 1 млрд. лв. загуби годишно. Това заяви вчера министърът на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев.
Според него основният проблем е, че имаме разходи, които са по-големи от приходите в системата. Наличните ни мощности са в повече и енергийната ни система трупа дългове. Заради задължителното изкупуване на електроенергията от ВЕИ дефицитът в сектора е вече над 1 млрд. лв. До 2030 г. страната ни ще натрупа 13 млрд. лв. задължения за изкупуване на енергийни мощности, което е 1.16% от БВП на страната. Такива са изводите на Световната банка (СБ), която заедно с Европейската комисия (ЕК) извърши проверка на енергийния сектор у нас. Проверката бе поискана от служебното правителство, назначено след оставката на кабинета "Борисов" в резултат на уличните протести през февруари срещу високите сметки за ток.
Според Василев овладяване на финансовия дефицит в системата на енергетиката няма да бъде решен с мораториум върху цените, а със сериозни реформи.
Непрозрачност при управлението на държавните енергийни дружества, корупция и недостатъчно независим регулатор са друга част от тежките констатации от проверката на СБ на енергетиката у нас. Едно от предложенията в доклада на банката е БЕХ да бъде закрит. И според министър Василев това трябва да се случи. Не съм сигурен, че това може да стане утре, трябва да стане по начин, който да не доведе до срив в системата, подчерта той.
ЕК препоръчва да се направи нов анализ за състоянието на инсталираните мощности за производството на електроенергия и да се пристъпи към затваряне на най-неефективните и замърсяващи околната среда, заяви вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Екатерина Захариева. Като проблемни и неефективни са посочени т.нар когенерации, които са инсталирани в топлофикациите и някои заводи. Според анализите на международните експерти те не трябва да получават толкова високи цени за електроенергията, която произвеждат, а неефективните мощности трябва да бъдат извеждани.
ЕК препоръчва още да се преразгледа наредбата, която предвижда, че регулаторът може да променя цените на енергията от ВЕИ по всяко време, защото това създава нестабилност. Сред препоръчаните краткосрочни мерки са предприемане на стъпки за повишаване на износа на енергия, конкретно към Турция, ускоряване на отделянето на НЕК и ЕСО, ограничаване на изкупуваната от НЕК енергия от заводски централи до количеството, което отговаря на топлинния им товар. Преразглеждане на такса "пренос" и ревизия на рамката на студения резерв препоръчва още ЕК.
Министър Василев заяви, че договорите с "Марица-изток" 1 и 3 и ВЕИ-тата трябва да се преразгледат. Да не се налага да се изкупува електроенергия от скъпи източници, както и ВЕИ-тата да си поемат разходите, предлага още той.
Третата голяма група проблеми, посочена от ЕК, е свързана с енергийната бедност. Според доклада на комисията 61% от населението на България е енергийно бедно, но едва 12% от тези хора получават вид помощи. По думите на Василев енергийните помощи са 1/3 от тези през 2003 г. СБ призовава за агресивно започване на изпълнението на програма за енергийна ефективност, пълно разкриване на всички конфликти на интереси, доходи и обвързаности на всички държавни служители, депутати и работещи в сектора на енергетиката.

Разделят ДКЕВР на две подкомисии

Според СБ държавният регулатор не е достатъчно независим и се нуждае от повече финансови средства. Друг проблем е, че ДКЕВР работи единствено с 15 експерти. Затова служебното правителство предлага по-висок бюджет на ДКЕВР, който да дава независимост на регулатора, а членовете на регулатора да се избират от Народното събрание. Сред предложенията на правителството е и разделяне на ДКЕВР на две подкомисии - за енергийния и за водния сектор. Номинациите за тях да се правят и от граждански организации, а решенията на комисията да се взимат публично.