Губеща стратегия срещу Иран

Гари Сик*
Монд Дипломатик

Иран без ядрено оръжие е за предпочитане пред един "ядрен" Иран. Дори Техеран го признава. Тъй като е подписал Договора за неразпространение на ядрено оръжие, Иран допуска Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) да контролира основните му обекти. Неговите управляващи, начело с аятолах Али Хаменей, също редовно заявяват, че притежаването, производството или употребата на подобни оръжия противоречат на исляма.
Още от епохата на шаха страната подкрепя идеята за Близък Изток без ядрено оръжие. Американският ръководител на националното разузнаване, който координира всички агенции за сигурност на САЩ, уверява, че Ислямската република не е взела решение да създаде бомба, подобно решение освен това е невъзможно да се скрие. Въпреки това в ядрената история на страната има дупки и несъответствия, които не вдъхват доверие. Пламенната реторика на управниците й засилва още повече подозрението. Според един доста разпространен възглед Техеран може да бъде склонен да промени посоката единствено принудително. Тази стратегия започна да се оформя в средата на 80-те години, при управлението на Бил Клинтън. След това Джордж У. Буш и Барак Обама я последваха. Резервираните отначало европейски държави също се присъединиха към нея - Франция и Великобритания оглавиха движението, като се застъпиха за засилени наказателни мерки.
Преди това Иран имаше съвсем опростена ядрена програма без нито една центрофуга за обогатяване на уран. Близо две десетилетия по-късно МААЕ съобщава, че страната разполага със сериозна програма с около осем хиляди действащи центрофуги, разположени в два основни обекта, и около пет тона слабо обогатен уран в наличност. Провалът е очевиден. Вместо да отчетат това, САЩ и съюзницитe им отговориха нападателно, като стигнаха дотам да забранят на Ислямската република да продава нефтените си продукти. Това я лиши от повече от половината й приходи. Подобни мерки много приличат на военна блокада на петролните пристанища, т.е. на военно действие. Наказателните мерки, предназначени да предотвратят възможна война, постепенно се превръщат в икономическа война. Бойкотът на банките и на иранския петрол трябва да окаже пълното си въздействие до лятото на 2012 г. Тогава ще може да се говори за необявен конфликт. Никой не знае как Ислямската република ще отговори, но едва ли управниците й ще се предадат, или ще останат със скръстени ръце.

Цената на петрола - истинското оръжие за масово унищожение

Изборът на принудителните мерки се основава на схващането, че те не могат да се обърнат срещу своите инициатори. Същото убеждение изглежда царува и сред групите, които водят нелегална война срещу Иран чрез убийства на учени или чрез кибератаки - например компютърният вирус "Стъкснет" през 2010 г., предназначен да разстрои функционирането на центрофугите. Американски безпилотни самолети прелитат над иранска територия. Надеждна информация съобщава за подкрепа на сепаратистите в региона на Балуджистан, където израелци, представящи се за американски служители на ЦРУ, набирали агенти, но също и в провинцията с арабско население Куджистан, в ирански Кюрдистан и в районите с азерско население.
Тези събития предизвикват силно задоволство в Израел, САЩ и някои европейски столици. Въпреки изявленията, че Иран представлява заплаха за мира и международната сигурност, западната политика се основава на неизказаната хипотеза, че Техеран не е в състояние да отговори на нелегалните и финансовите заплахи срещу неговата сигурност. Нито една от въвлечените страни няма да допусне подобни действия на своята територия. Тогава какъв би могъл да бъде отговорът на Ислямската република?
Иран не представлява сериозна опасност за никого, дори за най-близките си съседи. Военният му бюджет е нищожна част не само от тoзи на САЩ и на НАТО, но дори спрямо общите разходи на членовете на Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Страната е оградена от американски сили и НАТО, включително от обръч от военни бази и военноморски сили. Съзнавайки своята относителна слабост, досега тя избягваше преките военни сблъсъци. Вместо това Иран инвестира широко в стабилна, но относително евтина структура за отбрана, която ще направи много опасно всяко потенциално нападение. Той също така усъвършенства техниките за асиметрична война, като например партизанските движения и използването на бързи лодки, които могат да объркат и дори да надвият бойни кораби. Иран създаде батареи от крилати ракети - относително прости оръжия, които могат да се окажат ефикасни, ако се използват масово, включително против сериозна мишена.

Друга област, в която Иран притежава голяма вещина, е компютърната война. Репресиите, последвали оспорваните президентски избори през 2009 г., показаха способността на правителството да контролира киберпространството. За разлика от арабските държави, където имаше масови протести в началото на 2011 г., Ислямската република успя да деактивира временно определени места в интернет и да възпрепятства употребата на фейсбук и туитър, или изпращането на текстови съобщения, без да ощети сериозно търговията си. Тя също така успя да се промъкне в социалните медии, за да разкрие потенциалните лидери на опозицията, да използва техните изказвания и действия, за да ги изправи на съд. Страната разполага също с богат запас от млади и надарени компютърни инженери, включени в една полунелегална киберармия. Досега тази сила беше в услуга предимно на репресиите, но може лесно да бъде насочена срещу един външен враг.

Иранското оръжие за масово унищожение обаче не е нито бързоходната моторна флота, нито информатиката, още по-малко една несъществуваща атомна бомба, а цената на петрола. За да го използва, Техеран дори няма нужда да затваря Ормузкия проток. Ако се приложат всички международни наказателни мерки, ще има недостиг на около два милиона барела петрол на ден. Саудитска Арабия посочи, че ще увеличи производството си. Възстановяването на либийското производство също ще допринесе за компенсиране на недостига. САЩ, както и други страни, предимно европейски, могат също да използват своите стратегически запаси. Европа обаче ще трябва да намери с какво да замести около шестстотинте хиляди барела, които внася от Иран. Това е необходимо главно заради трите й най-уязвими икономики - Гърция, Италия и Испания, чийто внос понастоящем се основава на бартерни споразумения и на относително изгодни в дългосрочен план договори. Трудно ще се намери еквивалент на тези споразумения по отношение на цена и качество. Трябва да бъдат договорени нови споразумения, да се задействат други вериги от снабдители, да се направи отново оценка на рафинериите. 
Дали тази трансформация ще се осъществи плавно, без значително увеличение на цените на петрола? През януари 2012 г., когато Иран и САЩ си разменяха заплахи относно Ормузкия проток, цената за барел се увеличи с повече от 6% и се установи на това ниво, без да се е състоялa и най-незначителна престрелка. Всяко увеличение има световно влияние не само върху политически чувствителната цена на бензина, но и върху почти всичко, което се произвежда и превозва.

Без ясна цел западните държави рискуват да им се случи най-лошото

Да предположим следния сценарий след четири месеца. Докато светът се мъчи да замести иранския петрол и Иран изпитва все по-големи затруднения да поддържа своите приходи, пазарът преживява подем. Тогава нефтопроводите или товарните пристанища в Южен Иран стават прицел на необясними експлозии, в резултат на което пазарът се лишава от един милион барела на ден. В същото време мистериозни повреди засягат саудитските и кувейтските рафинерии и товаренето на горива в Арабските емирства е забавено поради непредвидени технически проблеми, дължащи се на компютърни проверки или може би на саботаж, организиран от Техеран. Невъзможно е да се предскаже колко ще скочи цената на барел и за колко време...
Този сценарий показва, че не само Иран ще бъде засегнат от максимални наказателни мерки - те са заплаха със сериозни последици на международно равнище. Без съмнение си струва да се поеме такъв риск, ако се преследва добре определена и реалистична политическа цел. Всички, които познават дори малко страната обаче, знаят, че да се принуди Техеран да отстъпи и да спре програмата си за ядрено обогатяване, е химера. Без значение кой управлява. Ако целта е Ислямската република да бъде върната на масата за преговори, то още преди повече от година страната заяви, че желае диалог без предварителни условия, т.е. без да й се налага цялостно преустановяване на програмата за обогатяване, както изискват резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, въпреки че Договорът за неразпространение на ядрено оръжие я позволява. А тъкмо това иска Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност - Катрин Аштън, в писмо от 21 октомври 2011 г., с което приканва Ислямската република да се върне на масата за преговори. Това е основна грешка в западната стратегия, която прави ситуацията опасна.
Накрая, ако целта е Иран да бъде наказан с надеждата да се предизвика война, възможност за успех наистина съществува. Ядрената заплаха обаче няма да бъде премахната, а напротив. Ще бъде укрепено едно екстремистко правителство, което не зачита и отхвърля "международната общност", което е решено да усвои пълния цикъл на ядреното гориво и в крайна сметка да ускори производството на бомбата.


*Бивш съветник на президента Джеймс Картър, автор на книгата "Октомврийска изненада - американски заложници в Иран и избирането на Роналд Рейгън"