Грузински Майдан?

Напрежението в Грузия от последните дни е вътрешнополитическо боричкане, което Западът се опитва да превърне в нещо като грузински Майдан.

Опозицията и привържениците й протестират не срещу паднали доходи, вдигнати данъци или корупция, а срещу смесената избирателната система. Половината от 150-те депутати се избират по мажоритарната, а другата половина по пропорционалната система. Такава демократична система има по цял свят. Опозицията обаче иска системата да стане изцяло пропорционална за парламентарните избори догодина. 

В новата конституция на страната е записано, че тя ще стане такава, но през 2024 г. Този юни лидерът на управляващия блок от две партии "Грузинска мечта-Единна Грузия" Бидзина Иванишвили от конюнктурни съображения избърза да обещае промени в изборния закон за вота от 2020 г. Но парламентът не одобри предложената избирателна реформа, макар за нея да не й достигнаха само 12 гласа. Тогава опозицията яхна протестната вълна и поиска разпускането му и нови избори. 

Въпросът е защо тя припира за бързото въвеждане на пропорционалната система. След вота от 2016 г. управляващият блок на Иванишвили има квалифицирано мнозинство - 115 депутати. Докато двете опозиционни сили, които сега скачат, спечелиха "трохи" - дясноцентристката партия "Единно национално движение" на бившия президент Михаил Саакашвили има 27 депутати (загубила е 38 мандата), а национал-консервативният "Алиансът на патриотите в Грузия" има само 6 депутати. (Още двама други депутати не влизат в сметката). Опозицията реши, че вината за слабото й представяне е смесената система. 

И тук тя получи рамо от Запада - САЩ и ЕС излязоха със съвместно изявление, в което се казва: "Ние изцяло подкрепяме правата на мирните демонстранти и свободата на изразяване".  "Привържениците на Саакашвили не крият, че разчитат на сценарий за Майдан", възмути се грузинският аналитик Йосиф Манджавидзе пред в. "Взгляд".