Груевски водеше антибългарска политика

Предишният премиер Никола Груевски възстанови най-мрачната антибългарска пропаганда на бивша Югославия в Северна Македония. Истинско историческо отклонение беше наследникът на ВМРО да се чувства по-близък до Белград, вместо до София.

Това заяви президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в интервю за агенция БГНЕС. Той оцени управлението на Груевски не просто като "тежък авторитарен режим", но и като режим с антибългарско настроение. "По онова време всичко, което идваше от София, напомняше на най-лошите времена от комунизма, когато се разказваха вицове за българите, когато се подигравахме с българския народ чрез пропагандата на режима. Груевски на практика реставрира тези времена и е исторически парадокс, че той, който твърди, че е наследник на историческото ВМРО, задълба в такава антибългарска риторика и поведение. Трябва да знаете, че за Никола Груевски България като държава не съществуваше. За Груевски Белград бе приоритет. Това беше най-голямото историческо отклонение - за лидера на историческото ВМРО Белград да бъде по-близък от София", заяви Пендаровски.

"В Скопие никъде не можете да си купите нито един български вестник, продължи той. Няма нито един български канал, включително и по сателита. Още преди пет години писах, че в София се провеждат панаири на книгата, които са пет пъти по-големи от Солунския и Белградския. Малко хора знаят, дори и най-младите, че в близост до София има филмови студия, в които се снимат филми и копродукции с най-големите холивудски актьори. Броят на филмите, които се снимат там, е по-голям, отколкото на цялата филмова продукция в Централна и Югоизточна Европа. Е сега, защо нашите хора не знаят това? Защо ние, политиците, не правим така, че това да бъде достъпно до македонските граждани, които иска да четат книги, които искат да гледат филми, който иска, нека да отиде в София. Аз говоря за обикновените хора от двете страни на границата, които не могат да разберат, че от едната страна имаме само врагове, а от другата само приятели, така както внушаваше югославската пропаганда десетилетия наред", посочи Пендаровски.

По думите му "нашите учебници по история не само по отношение с България, но и по отношение на Запада са същите. Пропагандата в бивша Югославия твърдеше, че ние имаме най-съвършената система. Днес ние имаме хора на средна и по-стара възраст, които за съжаление "учат" и по-младите, че е лошо да си богат, че всички богати на Запад са престъпници. Аз съм потресен, че след толкова години като професор в университета, видях, че дори и сред по-младото поколение съществува този колективизъм като дух", посочи държавният глава.

Връщайки се към август 2017 г., когато бе подписан двустранният договор за добросъседство, Пендаровски измъкна: "Атмосферата беше все още такава, каквато беше по-рано, не беше променена. Ние нямахме време да кажем, че хората там на Изток от нас не са наши врагове. България е страна член на ЕС от дълго години, а също така и на НАТО, и че, като изключим солунското пристанище, е нашата най-близка врата към Европа". 

Според него България и Гърция са помогнали на страната му да излезе от международната изолация.

Връщайки се още по-назад, Пендаровски припомни и блокадата от 1992-1994 г. "Без помощта на приятелските държави, щяхме да умрем в икономически смисъл и като държава щяхме да бъдем сериозно дестабилизирани. В икономически план ние сами си нанасяме големи щети, защото вие имате други коридори, по които се свързвате с останалата част на света, включително с Европа, които ние нямаме. Ние нямаме излаз на море. През изминалите 30 години нещо беше започнато, но не е завършено. Това е срамно за всички нас, които бяхме на власт в Скопие през последните 30 години", подчерта събеседникът.

"Защо нямаме ЖП линия, защо нямаме магистрала, пътуваме три часа и половина, за да минем 220 км от София до Скопие. Не знам дали знаете, но същото е разстоянието от Скопие до Солун, но то се минава за по-малко от час и половина. Това е грешката на политиците. Аз съжалявам, че днес македонската младеж знае всички сръбски футболисти, чалга звезди, а не знае за нито един български артист и спортист.  За тези 30 години ние не построихме инфраструктура към България, Македония няма магистрала и до Прищина. Ние не създадохме и човешката инфраструктура, нито новата историческа инфраструктура. Защо? Защото имахме политици каквито ги описахме до момента. Ако бяхме направили модерна магистрала до София, ние по-дълбоко щяхме да задълбаем при разчистването на историческите мъгли", подчерта президентът на Северна Македония.

Той посочи, че има покана от българския президент Румен Радев да посети София. "С него имаме принципно съгласие и той знае моята позиция. Съвместната историческа комисия не работи с желаното от двете страни необходимо темпо. Решихме да изчакаме - да видим евентуални положителни развития на тази комисия и след това да имаме с какво да се похвалим. След София аз искам да посрещна Радев в Скопие. Трябва да ви кажа, че и в двете държави работим интензивно за създаването на атмосфера за по-свободно и пълно зачитане на историческите факти. Но, ние не може да работим вместо историците", заключи Стево Пендаровски. 

Държавният глава засегна и въпроса с "малкия Шенген". "Ние сме част от Европа и когато един ден изпълним критериите, ще станем пълноправен член на тази Европа. Когато видях идеята за "малкия Шенген" забелязах, че тя съдържа основните принципи на така нареченото Европейско икономическо пространство. Ако това е един вид обезщетение за това, че не станахме членове на ЕС, ще кажа "не", благодаря за тази инициатива. Всички политически лидери в Македония, включително премиерът Зоран Заев, се съгласихме, че няма да приемем тази инициатива, ако тя е компенсация или алтернатива на членството ни в ЕС. "Малкият Шенген" има структурни слабости и не трябва да бъде нова Югославия", категоричен е Стево Пендаровски.

Междувременно без напредък приключи поредната среща на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между България и Северна Македония, състояла се в резиденция "Бояна". Непреодолими са разногласията в разбиранията на спорните исторически въпроси между България и Северна Македония, заяви българският съпредседател на комисията проф. Ангел Димитров. Той определи резултатите от проведената среща като незначителни и добави, че поставените задачи пред комисията са извън нейните възможности: "Имаме много различни представи с нашите колеги не само за смисъла на нашата работа, но и за разбирането на Договора за приятелство и добросъседство". По думите му работата по нито един от тези въпроси не е завършила. „Това е извън нашите възможности, опитахме да направим каквото можем, сега нещата се пренасят на политическо ниво“, уточни той. 

Няма напредък и по разногласията около личността на Гоце Делчев, заяви и македонският съпредседател на комисията проф. Драги Георгиев: "Около Гоце Делчев отново имаме някои различни виждания и тук не се постигна никакъв напредък". 

Постигнато съгласие заседанията да се замразят до май догодина заради предстоящите избори в Северна Македония, насрочени за април.

Предишното заседание в Охрид двамата съпредседателите на комисията определиха като неуспешно поради несъгласие именно около Гоце Делчев.