Грешникът Вашингтон

Два са основните въпроси при анализа на пламналата "танкерна война" в Персийския залив - защо се стигна до нея и дали тя ще прерасне в реална война.

На първия въпрос е безсмислено да търсим кой крив и кой прав в конкретната ситуация в Ормузкия пролив. Двете страни вадят трудно опровержими факти както в своя защита, така и за вината на другата. Всъщност само независима международна експертиза в сферата на корабоплаването може да каже кой е "стъпил накриво" в пролива.

Но това не значи, че при "второ" и "трето четене" на събитията не може да бъде открит виновникът. Напротив, той се вижда съвсем ясно, защото е един - Вашингтон. Най-напред заради излизането от ядреното споразумение от 2015 г. на основните ядрени сили с Иран под изфабрикувания предлог, че този договор не спира Техеран да създаде свое ядрено оръжие. В същото време останалите ядрени сили - Русия, Китай, Франция и Великобритания, смятат точно обратното и затова не последваха Вашингтон. След излизането от споразумението САЩ допълнително изостриха обстановката, като наложиха нови санкции срещу Техеран. По силата на причинно-следствените връзки на Иран не му оставаше друго, освен също да излезе от споразумението и да започне обогатяване на урана.

Последва пиратското завземане на иранския танкер "Грейс 1" от Великобритания във водите на Гибралтар, близо до ума е да допуснем, че е станало по команда от Вашингтон. Тази страна отдавна има славата на вярното куче на САЩ, а има и "славно" пиратско минало. Пак по силата на причинно-следствените връзки се стигна и до ареста на британския танкер "Стена импера" от Иран. 

Мненията дали конфликтът ще прерасне в "гореща фаза", се разминават. Едни казват, че има риск, други - няма да има война. Но двете наежени страни вдигат залозите и гледат да се дразнят една друга. И с гаранцията, че няма да стъпят накриво, дори в морската шир, че няма да загърмят и оръдия, никак не са убедителни.