22 Ноември 2024петък12:29 ч.

Живеещи в Токио жители на Мианмар участваха в протестна акция срещу действията на хунтата в страната им

ГЛОБУС

Гражданска война застрашава Мианмар

Ако хунтата продължи жестоките репресии срещу народното недоволство, няколкото военизирани групировки заплашиха да се изправят срещу нея

/ брой: 71

автор:Елиана Иванова

visibility 1958

Кървавият хаос застрашава да потопи Мианмар в опасна гражданска война. Превратът от 1 февруари, чиито извършител бе военната хунта свалила демократично избраното правителство начело с лидера на Национална лига за демокрация Аун Сан Су Чжи, е заплаха както за вътрешната стабилност на азиатската държава, така и за стабилността в региона на Югоизточна Азия. 

Превратът на Татмаду, както е известна хунтата и армейската върхушка, предизвика масово недоволство. Протестиращи от цялата страна и от всички етноси изразиха своя призив за връщане към демокрацията и за освобождаване на Аун Сан Су Чжи, която бе арестувана по обвинения в  нарушаване на мерките срещу КОВИД-19 и за незаконно използване на радио и комуникационни устройства (уоки-токи), които са ограничени в Мианмар. Малко след арестите военните обявиха едногодишно извънредно положение, а генерал Мин Аун Хлайн пое контрола над страната. Военните обявиха резултатите от изборите през ноември 2020 г. за невалидни и заявиха намерението си да проведат нови избори в края на извънредното положение.

Двумесечните протести не само не стихват, а напротив: политическата ситуация се плъзга по тънък лед и може да предизвика опасна гражданска война. Аун Сан Су Чжи бе обвинена в нарушаване на Закона за служебните тайни, което е изключително сериозно обвинение. В опит за задушаване на комуникацията между протестиращите, които използват интернет и различни социални мрежи за своята организация, генералите наредиха на доставчиците на интернет да изключат безжичните широколентови услуги до следващо нареждане. Освен това изглежда, че военните имат намерение да удължат военното положение от 1 на 2 години, за да се справят с нарастващото недоволство. 

Към мирните протести постепенно започнаха да се включват и военизирани групировки от различните области на страната, което увеличава нивото на насилие. От началото на преврата са убити над 600 души, а над 2000 бяха арестувани или задържани. Самата военна хунта играе опасна игра с по-големите военизирани групировки страната. По-рано през месец март управляващата военна хунта премахна от списъка с терористични организации Армията на Аракан, но по-късно през същия месец извърши въздушни атаки срещу северния щат Карен. Три въоръжени бунтовнически групи в Мианмар заплашват да отвърнат на удара, ако военните не спрат да убиват протестиращите срещу преврата. В съвместно изявление във вторник Армията за национално освобождение на Таанг, Армията на Националния демократичен алианс на Мианмар и Армията на Аракан заявиха, че ако военните продължават да избиват хората, "ще си сътрудничим с протестиращите и ще отвърнем на удара". 

Участниците в конфликта

Военният преврат от февруари месец на практика наруши статуквото, което крепеше крехкия мир в страната между цивилното правителство, армията и отделните бунтовнически групи. Участниците в конфликта могат да бъдат разделени основно на три групи. Първата е Татмаду, начело с генерал Мин Аун Хлайн, която смята себе си за крепител на мира и на справедливото управление на страната.

Втората сила са цивилните протестиращи. Сред тях има представители на всички групи и етноси и които се борят за връщане на демократично избраното правителство през ноември 2020, както и за повече права за етносите и малцинствата.

Третата сила са "армиите" или етническите военизирани групировки (ЕВО), които имат история на сложни взаимоотношения с военната върхушка, но смятат себе си за представители и защитници на отделните етноси и със сигурност няма да останат безучастни, ако конфликтът се задълбочи. 

Основните искания на протестиращите и на отделните ЕВО са свързани главно с гарантиране на федерализма и повече автономия за съответните области в Мианмар, както и спазване на правата на различните етноси, сред които най-засегнати са представителите на мюсюлманския етнос рохинга. В момента цивилните протестиращи ухажват бунтовническите групи с цел да се включат по-активно в кампанията, насочена срещу Татмаду. Изказват се дори идеи за организиране на общ фронт, който да се изправи срещу хунтата и да я свали от власт. Това е сценарият, който буди тревоги у регионалните и международните играчи, защото ще дестабилизира страната и ще я потопи в "кървава баня" по думите на специалният пратеник на ООН в Мианмар Кристин Шранър.

Преобладаващото влияние на бунтовническите сили и военизирани групи в съвременен Мианмар отразява процеси и събития, датиращи още от британския колониален период. През последните 85 години те изиграха различни роли в гражданските войни и политическите борби в страната. По време на късния колониален период тези групи, действащи в отдалечени райони близо до границата на Бирма с Китай, осигуряваха сигурността от външни заплахи. Паравоенните групировки, действащи в райони, обитавани от етнически бирманци, се превръщат в канали за изразяване на националистически настроения. В периода след независимостта военните групировки подпомагаха армията при парирането на множеството заплахи за сигурността. По време на този период Татмаду разработи доктрина, която определи ролята на тези групировки в националните планове за отбрана. Разположени до голяма степен в суровите погранични области на Мианмар, доминирани от етнически малцинства, някои ЕВО управляват фактически автономни зони без намеса на централното правителство и се финансираха предимно от трафик на наркотици. Регионите, където Татмаду провежда военни операции, са места с преобладаващо небирманско население и с продължителни въоръжени конфликти, противопоставящи армията срещу EВO. Те включват райони в областите Качин, Кая, Каин, Мон и Шан със значителни небирмански етнически малцинства.

Разбирането на историята и ролята на регионалните "армии" във въоръжените конфликти в Мианмар е решаващ елемент в продължаващия мирен процес в страната. Все още е известно твърде малко за тези военни сили и за тяхната организация. Военизираните групировки приемат много различни форми. Всички признаци сочат, че те присъстват в засегнатите от конфликти части на страната и могат да бъдат изключително влиятелни участници в техните зони на действие. Повечето военизирани групи са свързани с въоръжените сили на Мианмар. Други обаче групи подкрепят етнически въоръжени организации. Основните задължения на "армиите" включват осигуряване на сигурност за техните общности, а някои активно участват във въоръжените конфликти в Мианмар. През 2011 г. на власт дойде полудемократично правителство, оглавено от президента Тейн Сейн, който инициира мирен процес, насочен към разрешаване на 65-годишния въоръжен конфликт. Това е най-продължителният вътрешен въоръжен конфликт. Мирният процес доведе до прекратяване на огъня и навлезе в етап на политически диалог, включващ широк кръг участници. Диалогът обаче бе прекъснат с преврата от 1 февруари 

Реакции на държавите от региона

Най-силни са тревогите и притесненията на съседните на Мианмар държави и партньори в АСЕАН. Хиляди хора се стичат към границата с Тайланд, за да търсят убежище и спасение от кървавите сблъсъци. Бангладеш изнемогва с десетки хилядите рохинги, които е приютил на територията си. Опасенията от бежанска криза със сигурност не са безпочвени и засилват страховете на съседите на Мианмар. Отправен бе призив към Китай и Русия, тъй като те имат силно влияние и присъствие в страната, да съдействат за смекчаването и овладяването на конфликта. Китай засега се въздържа от конкретни действия. Виетнам и Тайланд също не се обвързват с повече от демонстриране на своята загриженост за бъдещето на Мианмар. На свой ред страните от АСЕАН решиха към момента да се придържат към принципа за "ненамеса във вътрешните дела на страните-членки" на организацията. 

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 114

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 77

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 109

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 95

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 123

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ