Граждани наопаки

Гражданското общество е явление, което може да има две лица. Едното е на съзиданието и полезността, а другото може да бъде опакото на общественото поведение, имитация. Явно към втората категория спада случаят с 40-те белгийци, завели колективен иск срещу държавата заради наложените мерки за изолация срещу КОВИД-19. Според тях държавата ограничила личните им свободи и нарушила Европейската конвенция за правата на човека. Грехът й бил, че просто изкопирала опита на Китай, вместо да извърши изследвания дали тези мерки съответстват на човешките права. 

През април 11-милионната Белгия регистрира почти 41 000 заразени от коронавирус и 5998 починали. Тогава страната бе на пъво място в Европа по починали от заразата на глава от населението. Няма да е изненадващо, ако за тези 40 белгийци би било по-приемливо да се заразят и издъхнат още техни сънародници, само и само да се направи изследване за човешките права преди въвеждането на мерките. За такова проучване ще отидат седмица-две, а това e решаващ период както за ограничаването, така и за развихрянето на пандемията.  

Изглежда, че за тези хора свободата да пипнеш вируса и правото да издъхнеш са по-свети от свободата да се предпазиш и да останеш здрав и жив. Дали съзнанието на тези хора не е като разнебитена скоростна кутия - включваш лоста напред, ама колата тръгва назад? 

И какво от това, че страната им изкопирала опита на Китай, на който светът се възхити за колко кратко време се справи с вируса? Да, лиши жителите на Ухан от правото на движение и контакти, затваряйки ги по домовете, ама уби и свободата на КОВИД-19 да сее зараза и смърт. САЩ и Бразилия предпочетоха обратното и виждаме трагичния резултат.

Да не говорим, че Конвенцията за правата на човека позволява в определени случаи временно да се ограничават някои свободи. Тук вече става дума и за невежество. И накрая каква излиза тя? 40-те ищци на свободния свят съдят държавата, че ги предпазила от заболяване с евентуален летален изход. Е, това не е ли опаката част на гражданското съзнание?