Гръцкият пристан на императрица Сиси

Райският остров Корфу привлича не само ценители на безкрайно красивите гледки, уютните плажове и кристалните води на Йонийско море. Именно това място в Гърция е доказателство, че южните ни съседи не просто умеят да превръщат в забележителност всеки камък, а наистина много от впечатляващите кътчета, привличащи безброй туристи в страната, са свързани с реални исторически случки, които по-скоро приличат на митове и легенди от Древна Елада. 

Една от най-популярните забележителности на Корфу е Паркът-музей "Ахилион", разположен в селцето Гастури, което се намира едва на десетина километра от столицата Керкира. На туристите импозантната сграда се представя и като Дворецът на Сиси, тъй като австрийската императрица Елизабет Баварска в края на ХIХ век купува парче земя на хълма, от който се открива уникална гледка както към северната част на града, така и към южния ареал на острова.

За да се осъществи грандиозният замисъл и вилата, принадлежала на местен философ и дипломат, да се трансформира в екзотична задгранична резиденция на Нейно величество, се купуват и съседни имоти. Императорът Франц Йосиф решава, че за целта 200 хиляди квадратни метра са напълно достатъчни и строителството започва. Продължава близо 3 години, но няколко месеца преди да приключи, умира синът на Елизабет - престолонаследникът Рудолф. Затова съпругът й се надява, че далеч от родината Сиси ще успее поне за малко да се изолира на Корфу от мъчителните спомени за детето си...

Тъй като основната тема, която служи за лайтмотив при оформянето на тази резиденция, е един от главните действащи лица на "Илиада", наричат двореца "Ахилион". Ако при посещението му си вземете аудиогид (има на български, както и на още десетина езика), ще разберете, че архитектурата му е издържана в т.нар. помпейски стил. Впечатляващите картини, украсяващи стените на сградата, смело могат да бъдат наречени своеобразен художествен летопис на героично-трагичната Троянска война. А "Умиращият Ахил" на знаменития германски скулптор Ернст Хертер заема централно място във величествената градина, отличаваща се не само с вечно зелени растения, но и с безброй бронзови статуи.

Твърди се, че императрица Сиси искрено обича това изискано място, възхищава се на красотата и спокойствието му, а и често посещава перлата на Корфу - всяка пролет и есен. Идилията обаче продължава по-малко от десетилетие - до 1898 г., когато Елизабет става жертва на италиански анархист по време на визитата си в Женева...

Но дворецът не остава дълго без стопанин и в началото на ХХ век е купен от последния германски император и крал на Прусия Вилхелм II, който също не пропуска да прекарва летата си край Керкира. Но и той не успява да опази "Ахилион" от печалната съдба да служи за лазарет по време на Първата световна война и да се използва като приют за сираци през 20-те години на миналото столетие. После става армейски щаб, но след Втората световна - минава под покровителството на Гръцката национална туристическа организация. Същевременно се разпродават някои от най-големите ценности на резиденцията. А през 1962 г. частна компания я превръща в казино. Повече от две десетилетия тук царува хазартът, докато не е взето решение да се направи музей...

Още преди влизането в основната му сграда, се усеща величието на комплекса. Украсеният със статуи двор, закътани сред буйна растителност, която го обгражда, както и големите терасовидни градини като че ли още с екстериора си подготвят посетителите за достолепието на двореца. След като се усети доминирането на деветте музи, претворени в мраморни статуи, придружени от Аполон и Трите грации, все пак се разбира коя е истинската стопанка на всичко: туристите са посрещнати от фигурата на Елизабет, чийто взор е отправен в посока към празния гроб на сина й Рудолф, изграден в гората на "Ахилион". В своеобразната покрита колонада на Перистила, известна като "Стоа (от гр. - галерия, място за срещи) на мъдреците", са запазени и 13 бюста на древни философи.

Още на прага на самия дворец очите като с магнит са привлечени от фронталното, постлано с червен килим стълбище, превърнато в безценно произведение на изкуството. Украсено със статуи на Зевс и Хера, както и с по-малки скулптури, то по безмълвен начин подсказва неподправената почит към гръцката митология. Отдясно е разположен портрет на императрица Сиси. Няма как да се подмине и мраморната камина. А щом погледът стигне тавана, дъхът спира заради вида на огромна фреска, алегорично изобразяваща четирите сезона. Задължително е да се влезе и в католическия параклис на Елизабет, чийто купол впечатлява с изображение на процеса срещу Исус. Документи, картини, лични предмети, вещи и мебели, оцелели от войната и смяната на собственици, са само част от богатата експозиция на музея...

Шестте евро, които се плащат за входен билет, напълно си заслужават. Но са нужни поне два часа, за да разгледате спокойно комплекса. И да се насладите на магичната атмосфера, която сякаш с машина на времето успява да пренесе сетивата в отдавна отминала епоха...