Гръцката душа умира

Дойче веле


Те са гневни, болни, бедни. Те изживяват тежка колективна травма. Кризата и последиците от нея разболяха целия народ. Ще издържи ли гръцкото общество или ще експлодира?
Темата за кризата в Гърция често присъства в новините по германските телевизии. За германските зрители обаче тя не е нищо повече от смътна заплаха някъде на хоризонта. За тях гръцката криза се заключава най-вече в понятия като спасителен чадър, опрощаване на дългове, сива икономика, помощни пакети и редица други думи, в които не всеки вниква.
Всяка седмица се излъчват репортажи с канцлерката Меркел, запътила са към следващата среща на върха, на която спасението на Гърция, а с това и на Европа, се задвижва напред. Да, това е една част от реалността. Но кой ще разкаже цялата истина? Явно никой не се осмелява. Това, което се случва пред очите ни, е гигантско потулване на истината. А в това отношение постижението на политиците е особено добро. Техният защитен механизъм функционира блестящо.

Драмите по улиците на Атина

Германският психолог Георг Пипер не обича да премълчава истината. През есента на 2012-а той прекарва няколко дни в Атина и вижда това, което телевизиите избягват да показват: бременни жени, обикалящи безутешно болниците и умолявайки да бъдат приети, при положение, че нямат нито застраховка, нито пари; хора, които доскоро са се числили към средната класа, събиращи останки от хранителни продукти по улиците на атинските предградия; възрастни хора, които вече не могат да си позволят да си купуват лекарства, тъй като пенсията им е намалена наполовина.
Днес в Гърция пациентите в болниците трябва да си носят и чаршафите, и храната. А понеже чистачките са съкратени, тоалетните се чистят от лекарите, медицинските сестри и санитарите, които не са получавали заплати с месеци. Заради лошата хигиена в някои болници ЕС дори предупреждава за опасността от разпространение на инфекциозни заболявания.
Междувременно по финансови причини цели жилищни блокове са отрязани от доставките на газ. За да не измръзнат окончателно, хората се отопляват с малки печки на дърва, които секат незаконно. През пролетта един 77-годишен мъж се застреля пред парламента, като непосредствено преди смъртта си се провикнал: "Така няма да оставя дългове на децата си". През последните три години броят на самоубийствата се е удвоил.

Травмата на един народ

Душевната травма е събитие, което разтърсва из основи света на отделния човек. Преживяното е толкова силно, че засегнатият изпада в пълна безпомощност. Нищо вече не е такова, каквото е било, и никога няма да бъде същото. Само циниците могат да наричат случващото се в Гърция социален срив - всъщност обществото губи почвата под краката си, то изживява колективна травма.
"Особено засегнати от кризата са мъжете", казва Георг Пипер. Те преживяват загубата на работното си място много по-тежко от жените. За тях това е един вид посегателство спрямо мъжествеността им. "Безработните стават все повече, при това те нямат никакви шансове за ново работно място и така изпадат в много дълбока дупка", обяснява психологът. Резултатът от това развитие е пагубен за обществото: днес в Гърция психическите заболявания се разпространяват със скоростта на епидемия.
Няма нужда да бъдеш песимист, нито пък експерт, за да разбереш какво означава всичко това за социалните отношения между хората и за устоите на гръцкото общество. Гневът на гръцкото общество е чудовищен и расте все повече - гневът срещу извратената система, срещу корупцията, а и срещу  международната политика, чиито парични помощи са предназначени за спасяване на банките, а не на хората. Мъжете дават израз на този гняв в семействата си. Синовете им го пренасят на улицата. И ето, че броят на склонните към насилие, нападащи малцинствата, расте. В анкетите дяснорадикалната партия "Златна зора" вече получава 12% одобрение.

Когато човекът се превърне в хищник

Кризата разрушава социалната държава, пише Георг Пипер. "В драматични ситуации като сегашната в Гърция, човекът се превръща в хищник - той мисли само за себе си и за собственото си оцеляване", казва германският експерт. Пипер е изучавал сходни ситуации в различни точки на света и отдавна знае, че голата необходимост подтиква хората към неразумни постъпки. А в най-лошия случай това означава престъпления. В подобни моменти егоизмът често измества солидарността.


На края на силите си

Гневът се пренася на улицата