Границите на хуманитаризма трябва да са очертани

- Г-н Бабикян, в седмичната програма на парламента влезе като точка от дневния ред за петък обсъждане на декларация, осъждаща арменския геноцид. Как обяснявате този "пробив"?
- Може би е някакъв вид съзряване на политическата класа в България. Още повече, че вероятно определени среди на българския политически терен виждат както поведението на папата, така и политическите знаци, които идват от Франция, Германия и Австрия. Те са еднозначни в тази посока и може би е преценено, че деликатният баланс между геополитическите интереси и историческата истина е добре все пак да бъде възстановен.
- Как тълкувате факта, че до този момент няма приет документ, осъждащ арменския геноцид? ДПС ли беше причината?
- Според мен никога ДПС не е бил проблем пред разискването на подобен текст, нито пък пред приемането му. Защото ДПС никога не са имали възможността да бламират подобен политически акт, нито пък са го правили. В редките случаи, когато е имало обструкции в тази посока, те са идвали по-скоро по дипломатически път от страна на Турция, а не от страна на българската партия ДПС.
- Много български общини през годините са приели декларации, осъждащи геноцида. Въпреки това нямаме подобен акт на ниво правителство. Позицията на САЩ също не е единна. 48 щата имат приети декларации.
- Това не е никак малко, защото, погледнато през ЕС с неговите 28 страни членки, то в САЩ подкрепата е много по-голяма. Разбира се, много е важно да се избяга от елементарния поглед, че някой трябва да носи 100 или 200 години вина за минало трагично събитие. Но всеки геноцид, бил той по времето на Първата, на Втората световна война, или по-късно, трябва да получи своята международна справедлива историческа оценка. Защото това е добър урок за човечеството какво не трябва да се допуска никога, независимо в кой край на земята, независимо с кой народ.
Имаше масови изтребления от комунистическия режим в бивша Кампучия, днешна Камбоджа. Имахме подобни случаи и в Африка. Историята с концлагерите и евреите по време на Втората световна война е известна на всички. Този геноцид исторически е някак първият. Добре е тези примери да се знаят, да са осъдени, за да внимава човечеството. Защото никой и никога не е защитен завинаги от война, от враждебност, от насилие. Все пак - границите на хуманитаризма трябва да са очертани.
- Привържениците на подобен акт казват, че дори Германия намери сили да осъди Холокоста, а Турция не може да събере смелост. Макар да има промяна и в нейната позиция, тя не стига до признание, че е имало геноцид спрямо арменския народ.
- Да, това е много сериозен проблем на Турция, защото огромна част от по-младото поколение, интелектуалният елит на нацията - имам предвид журналисти, режисьори, писатели, художници, трябва да са абсолютно наясно с този факт. Интелигентните хора неприкрито се противопоставят на ситуацията, в която държавата се държи неадекватно. Предполагам, че и този момент ще се изживее, за да не се оказва, че признаването на този геноцид е някакъв вид външнополитическо препятствие пред Турция, пред интеграционните й процеси, или пред цивилизационното й развитие, от една страна. От друга, самата държава може би ще заживее с по-чиста съвест както към сънародниците си, така и към света.
- Имате ли прогноза какво ще се случи в петък по време на дебата? Как ще реагират политическите сили?
- Единственото, което е ясно, е, че хора, които държат да спекулират с националистическата карта от типа на Волен Сидеров, ще се възползват максимално от ситуацията и ще приемат подобна кауза за своя тяснопартийна употреба. Но такава е българската политическа действителност, независимо дали ни харесва или не.
- Да очакваме, че българските политици може и да се престрашат най-сетне и да осъдят арменския геноцид?
- Ако се намери интелигентен прочит, а не поредното надприказване в стил "про" и "анти" ДПС, което би изместило доста встрани фокуса на този разговор, вероятно може и да се стигне до нещо подобно.