Граница на търпимост

Синдикатите искат спешно свикване на тристранката. Защото нещата стигат критичната си точка - цените на стоките и услугите от първа необходимост хвърчат неудържимо нагоре. Ръст, който прехвърли границата на поносимост. Но дали е прехвърлил границата на търпимост?
Усещаме по джоба си ръста на цените. И то не от вчера. Очевидно е обаче, че никой от управляващите не си задава въпроса как се справят повече от 20 месеца хората с пенсия от 136 лева и със заплата от 240. Какво може да си купи 10-годишен ученик с детски добавки от 35 лева при 22 учебни дни в месеца? Управляващите отхвърлиха и идеята детските добавки да станат 20% от минималната заплата (48 лева).
А се задава нова поредица от поскъпвания. В същото време финансист N1 не спира да повтаря как икономиката ни се отлепва от дъното и как нещата вървят на добре. Очевидно, останал сляп за стряскащия спад на работещите. Отделен е въпросът колко работещи дори не получават пари за това, че работят. Нещо повече: твърди се, че средната заплата се е увеличила. Но не се дообяснява, че ръстът й е за сметка на по-малкото заети.
Така че похвалите за ръст на икономиката остават само на думи и по-скоро звучат като поредната подигравка с всеки от нас. Повече от 20 месеца хазната се пълни от глоби и такси, събирани от средностатистическия българин. Но не и от богатия! Ръстът на икономиката се усеща по джоба на хората. И по броя на бременните жени, които човек среща по улицата. Защото един от първите сигнали на икономическа криза е намалелият брой новородени. У нас за година те рязко намаляха с над 5000.
Какво може да се постигне със свикването на тристранния съвет? Почти нищо, ако управляващите са решили да не правят нищо. Или да обещаят и да забравят обещанията си. Както неведнъж се е случвало. Сещам се за гръмко вестникарско заглавие отпреди 11-12 месеца: "Симеон Дянков: Гарантирам ви стабилни доходи и ниска инфлация".
Не се ли забавиха синдикатите с искането си? Не трябваше ли отдавна да настояват за това? В петък социалният министър май обеща, че от 1 април започват преговори между държавата, синдикатите и работодателите за компенсиране не само на минималната работна заплата, но и на всички доходи в страната...
Дали ще успеят синдикатите да убедят правителството наистина да разработи пакет от антимонополни мерки и да компенсира доходите? А дали правителството има интерес да го направи?
Какво ще стане, ако не се договорят държавата, синдикатите и бизнесът на тристранния съвет? Ще протестират ли хората? Или ще чакат някой да ги организира? А кой да ги организира?