Граничари на мира

През пролетта на 1955 г. лекувах тежкото си сърдечно заболяване и бях назначен за редактор на граничарското предаване в Радио София. Във военната редакция пръв ме посрещна лейтенант Стефан Симеонов. И оттогава до днес нашето приятелство се превърна в повече от братство. Краткият спомен е малък за него. Той заслужава повест, написана с голяма обич.
Идвах от вестник и нямах хабер от работата в радиото. В нея с голямо търпение и компетентност ме въведе Стефчо: как да подбирам сътрудниците, да правя радиорепортажи с магнетофон, записи в студиото и редица други творчески и технически задължения. А симпатичната секретарка Стоилка (светла й памет) ме научи на строгата дисциплина при запис, прослушване и доставяне навреме предаването в програмата след парафите на отговорния редактор Стефан Симеонов и главния редактор Камен Русев, а по-късно и на Илчо Бъчваров.
С технологията свикнах сравнително бързо. Оставаше да се обиграя в редакторската работа. И тук Стефчо ми помагаше с най-големи подробности. Заедно направихме първото ми сборно предаване за граничарите. После той, аз и поетът Анастас Стоянов създадохме едно от най-популярните радиопредавания по онова време - "Куриерът Веселин", което се излъчва с голям успех дълги години. С участието на Стефчо се родиха и други нови рубрики: "Любими гласове", "Стихове за граничарите", "Верни на дълга", "Без песен не може войникът", "Граничари на мира"...
В нашата военна редакция, главно под бащинското крило на Стефан Симеонов, преминаха много изявени творци - поети, писатели и журналисти. Стана чудесна традиция на всеки пет години Стефчо да организира вълнуващи срещи с бившите редактори и сътрудници на редакцията в   Клуба на журналистите. По случай 30-годишнината от създаването на военната редакция "Звезда", начело със Стефчо, организирахме символична "Вечерна проверка". В тържествения строй застанаха: Александър Костов, Любен Лолов, Чавдар Аладжов, Димитър Дублев, Петър Алипиев, Камен Русев, Методи Христов, Стефан Симеонов, Любомир Величков, Никола Гаговски, Ганчо Мошков, Никола Инджов, Анастас Стоянов, Филип Фингаров, Димитър Светлин, Чавдар Добрев, Иван Раднев, Илия Василев, Димитър Стефанов, Петър Парижков, Йордан Милев, Матей Шопкин, Петър Ненов, Лъчезар Еленков, Борис Вулжев, Атанас Звездинов, Калин Донков, Йосиф Дарев, Цветан Цеков, Васил Крумов, Иван Бориславов, Валери Милушев, Петър Китински.
Ако не беше Стефан, едва ли щях да видя чужбина. Двамата, като съавтори, подготвихме редица предавания за 50-годишнината на Съветската армия, за младогвардейците в Краснодон, за младежкия фестивал в Берлин. Посетихме със съпругите си Москва и Ленинград. Той ме командирова с Лъчезар Еленков в Съветския съюз и с Йордан Милев в Унгария за серия радиопредавания от експедициите "Рамо до рамо" и "По следите на танк 204", които получиха високи оценки и бяха отличени от ръководството на радиото и министъра на отбраната генерал Добри Джуров с първи награди в ежегодните конкурси. Стефчо ме командирова два пъти и до съветските застави "Асен Илиев" и "Алексей Лопатин" на южната и западната граница. В предаванията за тях разказах за братската дружба между българските и съветските граничари.
В продължение на много години главно двамата с него провеждахме военните паради на 9 септември, организирахме всяка година концерта "Дравска пролет" в ЦДНА, посветен на нашите фронтоваци в Отечествената война. Военната редакция се ползваше с голям авторитет в радиото.
...22 февруари 1968 г. Зимна Москва. Със Стефчо сме командировани за юбилейната 50-годишнина на Съветската армия. Беше доста мразовито, но настроението ни беше приповдигнато. За нас бе голяма чест да присъстваме на такова тържествено събитие в Кремъл. Заредихме бележниците и магнетофоните и зачакахме с нетърпение голямото събитие. В Кремълската зала, украсена с цветя, лозунги и червени знамена влизахме за първи път. В президиума, един след друг, заставаха прославените маршали Ворошилов, Будьони, Тимошенко, Жуков, Конев, Рокосовски, Малиновски и други известни военачалници, участвали в Гражданската и Отечествената война на Съветския съюз. Посрещнахме ги със ставане на крака и бурни овации. Незабравим момент. Онемяхме. В тържествен концерт на прославения ансамбъл на Съветската армия чухме познатите ни песни за победата с нямо възхищение.
Късно през нощта гостувахме на нашия приятел, военния колега от Радио Москва, Виктор Биско, който имаше рожден ден. Почерпихме се и се веселихме по руски до сутринта. На другия ден в Българското посолство се срещнахме с маршалите Конев, Жуков, Рокосовски и други известни военачалници. Записахме на магнетофонна лента разказите им за трудностите и успехите в Отечествената война. По-късно подготвихме интересни предавания, които се пазят в Златния фонд на Радио София.