Градът на спасението

Прекрасната морска гледка към малкия залив и Стария Созопол веднага грабва погледа. Романтика, простор и невероятни пейзажи се разкриват пред очите. Созопол е най-древното селище по нашето Черноморие - поне на 6000 години! Древногръцкият историк Херодот пише, че тук е живяло тракийско племе.

Созопол е град в южната част на Бургаския залив, на 35 км от Бургас. В началото на VII в. пр.н.е. гърците основали колония и я нарекли Аполония - на името на древногръцкия бог Аполон, покровител на изселниците, почитан и като лечител. Нижат се вековете. В 330 г. Аполония сменя името си и започва да се нарича Созопол, което в превод от гръцки означавало "град на спасението". Специалисти свързват този акт с обявяването на християнството за официална религия. Градът оставя зад гърба си богата история, примесена с митове и легенди.

След Освобождението Созопол става голям риболовен център. Васил Митаков, който е съдия в града в началото на XX в., пише: "Къщите са стари, паянтови, калдъръмени улички, никакви дворове. Населението се дели на бедни и богати. Живеят само с риболов и лозарство. Най-големият приход обаче е от таляните, с които ловят скумрия. Вода в града няма. Докарват я отвън с мулета. В целия град има само няколко десетки българи."

Положението бързо се променя. Както през 1906 г., така и през 30-те години на XX в., има голямо изселване на гърците. Бързо нараства броят на българите в града.

За начало на археологическите разкопки се приема 1904 г., когато френски екип търси античната Аполония. Откритите старини са предадени във фонда на Лувъра в Париж. Сред тях са рисувани антични вази от XVII в. пр.н.е., позлатен венец на тракийски владетел, изящен бюст от варовик на аполонийска жена и др.

Едни от най-значителните разкопки са проведени в първите години на социализма - 1946-1949 г., под ръководството на големия наш историк и археолог Иван Венедиков и резултатите са публикувани в сборника "Аполония". Започва изпълнението на разгърната програма за проучване на миналото, за спасяване на историческите съкровища на града и превръщането на Созопол в град-музей.

След грижлива подготовка през 1961 г. в старата част е открит Археологическият музей с център за морска история и подводна археология. Той представя хилядолетната култура на Созопол от края на IV хил. пр.н.е. до края на XVII в. от н.е. Постепенно в подредбата му се очертават две направления: Археология (V хил. пр.н.е. - XVII в. от н.е.) и Християнско изкуство (XVII-XIX в.). Най-забележителни са колекциите от каменни и оловни котви и щокове (II-I хил. пр.н.е.). Особено ценни са красивата аполонска рисувана керамика, античните и средновековни амфори. Експонатите от късната античност и Средновековието представят Созопол като важен административен, културен и религиозен център на границата на двете империи - България и Византия.

В музея може да бъде видяно алабастровото ковчеже, в което векове са били съхранявани мощите на Св. Йоан Предтеча. Там е и кутийката с надпис на гръцки, която разказва за пътя им. С мощите на Св. Йоан Созопол е победител в класацията "Чудесата на България", проведена през 2011 г.

Музеят е под номер 8 в списъка на "Стоте национални туристически обекта". При археологически разкопки през 1973-1977 г. са проучени тракийски надгробни могили и антични некрополи. 

Средновековен Созопол е ограден от крепостна стена и кули, строени по времето на император Анастасий - около 511 г. От защитната стена са оцелели до днес значителни фрагменти с височина 3-4 м, както и южната стражева кула. Извършена е тяхната реконструкция и консервация.

През 1970 г. е открита къщата-музей "Ал. Мутафов". Черквата "Св. Зосим" е изградена на мястото на средновековен храм. Нейно богатство са иконите, рисувани от най-даровития созополски възрожденски художник Димитър Созополски.

Черквата "Св. Успение Богородично" е един от 28-те християнски храма, съществували в Стария Созопол. Тя е обявена за паметник на културата под закрилата на ЮНЕСКО.

През Възраждането Созопол изживява икономически, стопански, социален и културен подем, който се отразява на градоустройствената и архитектурната структура. Строят се забележителни къщи - едни от най-ярките образци на черноморската къща. Каменните приземия и надвесените над тях еркери с дървена обшивка на жилищния етаж, тесните калдъръмени улици създават специфичната романтика на града.

През 1974 г. с решение на Министерския съвет старата част на града е обявена за архитектурно-исторически резерват. Музейният комплекс обхваща над 194 сгради, обявени за паметници на културата. Сред най-интересните са къщите на Ана Трендафилова, Дука Дуков, Ат. Гяуров, Яни Пинелов, Мариета Стефанова, на Куртияди. В списъка са черквите "Св. Богородица", "Св. Георги", "Св. Св. Кирил и Методий" - тя е построена в края на XIX в. от уста Генчо Кънев, а резбованият таван е привнесен от разрушената черква "Св. Яни". Още защитени са къщите на Креаноолу, на Тодор Загоров, на Димитър Ласкаридис. В града има художествена галерия, настанена в сградата на старото училище, която е паметник на културата.

За защитени местности през 1970 г. са обявени фиордите между Созопол и местността Каваците, както и находището на блатно кокиче. Природни забележителности са пясъчните дюни (1984 г.), на които след промените през 1989 г. не един път се посяга.

Градът става общински център с 12 селища в годините на социализма. Открита е риболовна база, рибоконсервен цех, винарска изба. От 3195 жители през 1946 г. броят им нараства на 4439 през 1985 г. Малкото градче става седалище на АПК, има научна станция по рибарство, обзаведена е поликлиника, създават се физкултурно и туристическо дружество, ловно-рибарска дружинка, открито е средно училище, изградени са десетки почивни станции, китни къмпинги, добре уредени плажове, препълнени през летните месеци.

И друга завидна позиция заема Созопол - през 1979 г. е обявен за център на международния стопански туризъм. Градът е домакин на ежегодните празници на изкуствата "Аполония".

Упойващият мирис на море, дъхът на смокини, шумът на вълните, съкровищата от отминали епохи - това са само част от спомените, които отнасят хилядите гости от вълшебния Созопол.

Неподвластни на времето

В навечерието на 90-годишния си юбилей авторът на ДУМА Михо Червенков издаде своята 16-а книга "Неподвластни на времето - личности, събития, традиции". Журналист, краевед и автор на тритомника "История за град Костенец и котловината", Червенков се е занимавал с проучвания на Костенския край. В новата си книга обаче той пише за личности, събития и традиции от цялата страна, не само за родното си с. Момина църква, Средецка община, и за Костенския край, където живее повече от 50 години. За значимата си обществена и лекторска дейност Михо Червенков е отличен с ордени "Кирил и Методий" - втора и първа степен. През 2013 г. е избран за почетен гражданин на община Костенец.

Екипът на ДУМА поздравява най-сърдечно своя автор, приятел и сътрудник с днешния му празник. Жив и здрав, горе главата и горе перото, Михо!