Град на горди мъже и орли

Илия Борисов

Живея в този природно красив град - древен и млад като Балкана, от 1955 г. - цели 58 години. През цялото това време упражнявах журналистическата си професия. Не се отделих от него и сега. За мен това е най-обичаният град, с неизказано хубави природни красоти и една забележителна с богатството си история. Балканът е влязъл в това древно селище и с живописните си скални драперии е направил Враца уникален град, едно истинско земно чудо.
Аз не съм кореняк, а съм от хилядите пришълци. Много пъти писанията и звучните ми думи са скачали на белия лист, все за захвала на Враца и на този пъстър и с шарена картина град. Слушал съм загадъчни легенди. Поети са го възпявали в стихове, художници са го рисували, фотографи са го запечатвали в снимките си. В увлекателните страници на старите книги четем: "Първото историческо селище, което възникнало около старата римска крепост при прохода Вратцата, е Вратица". Това станало по време на славянските нашествия на Балканския полуостров през VI и VII век. След Освобождението, при първото преброяване, е имало 11 190 заселници. По едно време населението достигна някъде към 80 хиляди. Преди много години живеещият тук поет Орлин Орлинов написа:

Издигай ръст върху скалите.
И като скала бъди,
сроден навеки със орлите,
мой град, неустрашим в бедите.
Ти, смърт и робство победил!

Опустошавана и опожарявана, посипвана с вода и хвост, горяла и бомбардирана, тънеща в мизерия и бедност, Враца от векове е оцеляла и днес, в началото на драматичния ХХI век, е в своя разцвет. Опитвал се е да я покори и затрие влашкият войвода Михаил Витяз, далматинецът Дели Марко е упражнявал насилническата си власт, мъчели са се с многобройните си брутални опити да я съсипят кръвожадните черкези и кърджалии, турските поробители и злодеи са клали без всякаква милост народа. Юсуф паша направил града най-беден и сиромашки.
Никой обаче не успял да унищожи този град - крепост на гордия и непокорен български дух!
Враца

няма Айфелова кула и славата на Париж

на големите световни градове, но има един свещен и висок връх Вола и до него популярната Околчица, запокитени в пазвите на баладичния Врачански балкан, в който и след 137 години от героичната битка на легендарната Ботева чета с турските поробители се шептят и разказват какви ли не легенди.
Тук няма дворци и небостъргачи, но има две средновековни кули, най-забележителните неща. Недалеч от града е приказната и омайна пещера Леденика.
Враца няма катедрали от рода на парижката "Света Богородица" и столичния храм "Александър Невски", но има четири обновени и привлекателни черкви, грейнали като незагасващи слънца. В една от първите черкви "Възнесенската", сега храм-паметник "Свети Софроний, епископ Врачански", построена някога в най-богатата махала на града, са извършвали църковни служби йеродякон Игнатий - Апостолът на свободата Васил Левски, и дядо Петко Славейков, огласяли с песнопенията си незабравимия ден на 29 август 1872 г.
И сред тези привлекателни гледки е впечатляващият с оригиналния си вид централен градски площад - сърцето на Враца. Тук внушително се извисява паметникът на войводата Христо Ботев, чийто

неизменен декор е Балканът

Хиляди хора през цялата година идват да се поклонят пред този великан на Възраждането - гениален поет и неустрашим революционер и борец. В навечерието на 1 и 2 юни градът става по-многолюден, той е най-големият в Северозапада, и се превръща в привлекателна столица за хиляди Ботеви поклонници от цялата страна.
Преди няколко години Враца се сдоби с още един забележителен паметник - на титана на Възраждането свети Софроний, епископ Врачански, оставил за поколенията богата книжнина от робското време. На най-високото място - хълма "Калето", до туристическата хижа, се издига паметникът на "Вестителя на свободата" в чест на руските освободители. Скалното ждрело Вратцата също е сред уникалните забележителности. Нов живот след обновлението има музейната къща на гениалния скулптор, врачанина Андрей Николов, дарил ни с най-хубавата творба - "Дух и материя". Устремени към бъдния живот, врачанци почитат подвига на Христо Ботев и четата му и своята богата история. Мъдреците учат, че който гледа само към миналото, е сляп, а който гледа само в бъдещето, е глух!
В навечерието на 2 юни, когато отдаваме възхвала към падналите в борбите за нов живот, ще спомена, че е жив споменът за Ботевите четници Никола Войводов и Давид Тодоров, за неустрашимия Димитраки хаджи Тошов, обесен от турците заради своята вяра. Не е забравен големият просветител Кръстьо Пишурката, първият български дипломат Иван Замбин, младият революционер Йордан Лютибродски, първата учителка Цвета Кръстева, "умна, образована и хубава жена". Догодина ще се отбележи 145-годишнината на най-стария културен институт - читалище "Развитие", дало начало на всички днешни културни средища.
Не една и две са

художествено-документалните книги за изживяното време

От всички като че ли най-стойностна е творбата на проф. Димитър Йоцов - "Културно-политическа история на Враца", чийто първи том е отпечатан през 1937 г., а вторият през 1943 г. Твърди се, че първият историк на града е Йордан Попгеоргиев, публикувал своята студия "Град Враца" в 10-и том на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" през 1904 г.
Прелиствал съм не един път пожълтелите страници на различни книги и съм се дивял на документалните и емоционални описания. Попаднах на публикация на популярния за времето голям писател и хуморист-карикатурист Райко Алексиев. Тя е отпечатана на личен ден - 1 май 1942 г., в хумористичния негов вестник "Щурец" (първият брой излиза на 13 май 1913 г.), със заглавие "Позив":
"Драги съграждани врачани, настъпило е крайно време да повдигнем глас и да искаме Враца да бъде обявена за столица на страната.
Стига скромност!
Стига отстъпчивост!
Град, който е дал толкова много на страната, не може вечно да стои във вида на второ качество и да му се подбиват злоезичниците, че "във Враца и гарга не каца".
Кой град е дал в един и същи кабинет министри? Враца. Кой беше най-дълготраен министър? Бай Цветко - врачанин. Кой министър на вътрешните работи някога издаде заповед-наредба да се мери със сантиметри от полицията дължината на женските рокли? Балабанов - врачанин. Председателят на търговския съюз? Йоцов - врачанин. Първата мис България? Мара Йоцова - врачанка. Председателят на читалищния съюз? Найчо Анков - врачанин. Председателят на стоковата борса? Кръстеняков - врачанин. Началник на Софийския гарнизон? Генерал Наков - врачанин. Кой е най-големият български скулптор, и то с най-голямата брада? Андрей Николов - врачанин. От кой град са единствените в цяла България двама граждани с име Океан Начев и Океан Младенов? Кой е най-разпространеният, най-веселият и най-музеверджийски вестник? "Щурец" - почти врачанин.
Къде има паметник на Ботйов, който съвсем не е Ботойов? Враца. Къде е най-гъста мъглата? Във Враца.
Следователно или направете Враца столица, или всичките врачани ще ви кацнем в столицата. Толкоз."
По време, когато е отпечатан хумористичният позив, Враца е имала около 16 хиляди жители, а към средата на ХХ век в столицата са живели 14 хиляди врачани.
Враца сега има население над 67 хиляди и по броя на жителите се нарежда на 15-16 място в страната. Разпростряла се е сред просторите от изворите на Акбунар и Гламея сред врачанското поле и до предпланините на хайдушкия Веслец и Милин камък.
Градът буди възхищение не само сред българите, но и в гостите-чужденци. Феликс Каниц, наричан "Колумб на Европа", го описва като най-красивия природен град на Балканите. Московският драматург Виктор Розов, като го видял, казал: "Враца е най-поетичният град на България". Градът е будел възхищение във френския пътешественик Ами Буе и руския граф Алексей Толстой.
"Аз славя те, Враца, град на горди мъже и орли!" - възпява го поетът Анатолий Поперечний през 1966 г.


Враца отново живее с трепета на приближаващите традиционни Ботеви празници, посветени на 137-ата годишнина от подвига на поета и неговата чета. На 2 юни на връх Околчица ще има поклонение и молебен с възпоменателен митинг. Отново сред впечатляващите прояви е подготвената панихида на Врачанската митрополия за Христо Ботев и неговите четници, с литийно шествие. Ще има изложба с художествени творби "Земята на Ботев", литературно четене на български писатели и представяне на литературния алманах "Околчица", уникален симфоничен концерт в пещерата "Леденика", научна среща с проф. Иван Стоянов, представяне на художествено-документалния филм "От ... Голготата към свободата", на тържествено заседание на общинския съвет ще бъдат обявени наградите на Враца. Новото в пъстрата програма на Ботевите дни е, че за първи път ще бъде поднасянето на цветя от врачанска делегация на паметника на Ботев в австрийския град Голос, където ще бъде отбелязана официално и 137-годишнината на безсмъртния поет и революционер. На 2 юни привечер на Ботевия площад ще има концерт на ансамбъл "Българе", с което ще бъдат закрити проявите на Ботевата десетдневка.