Говорителят на ГЕРБ

Първият мъж в държавата - Бойко Борисов, може да е спокоен. Вчера в лицето не на друг, а на държавния глава Плевнелиев той получи нескрита партийна подкрепа, облечена в собствения му маниер да оправдава всички свои провали и неуспехи с вина на предходни управления. Няма що, както е казал народът, "крушата не пада по-далече от дървото".
В интервю за австрийския в. "Дер Щандарт" човекът от "Дондуков" 2 се опита да обясни сегашния незавиден хал на България с приватизацията през последните 20-ина години, с югоембаргото, с "подарените фабрики и заводи на хора от бившата комунистическа партия"... И нито дума за недалновидната днешна политика на ГЕРБ от три години насам, която успя да изкачи страната ни на първо място по безработица в ЕС, да съсипе малките и средните фирми, да пропъди младите и кадърните българи от страната, да твори закони-недоносчета в подкрепа на свои лобистки кръгове, да сменя в движение правилата на играта, с чиято непредсказуемост гони и малкото останали чужди инвеститори у нас... 
Не си струва да спорим колко хора от висшия ешелон на ГЕРБ и дали самият Плевнелиев са били част от въпросната "комунистическа номенклатура". Но е твърде спорна сметката, изчислена от него, за това, че активи за 30 милиарда евро са били продадени само за 3 милиарда. Пък и "дясната" приватизация едва ли може да се припише на "комунистите". Тя, приватизацията, у нас не беше и продължава да не е сред най-успешните, но да се правят обобщения на ангро като на маса, намирисва на евтин популизъм. 
Да не говорим за уж "най-ниските данъци", поддържани от ГЕРБ. Защото ако ДОД и данък печалба са с ниски ставки, то едва ли общата данъчна тежест на българина е за завиждане. Високи ДДС, акцизи, всевъзможни други такси и непреки налози, които администрацията си начислява където, както и когато си поиска, задушават всичко по пътя си. И това е, без да говорим за рушветите, които трябва да се "цакат" на всяка крачка, за да има шанс каквато и да е работа да бъде евентуално някога свършена. За това родно всекидневие уважаемият Плевнелиев предпочита да мълчи.
Но да оставим настрана оправданията и премълчаните истини от господин президента. И да го попитаме откога се превърна в отявлен говорител на правителството. Работа на държавния глава ли е да пропагандира евентуалните намерения на кабинета и в хор с обещанията му да повтаря "догодина вдигаме заплати и пенсии"? Подобно поведение не само че издава едно скрито чувство за малоценност у носителя си, но и принизява институцията.  
А като е казал А, поне да продължи и по-нататък. Защото обещаното преди избори увеличение на заплатите с 20% и на пенсиите със 7-8% след три години управление на ГЕРБ бе съпроводено с много ценови шокове на всичко. А къде и кога се случиха тия 20% ръст, на кои и чии заплати, е добре президентът да ни обясни на нас, не на австрийците. В Австрия може и да му повярват.
В едно поне е прав господинът - държавата ни наистина има икономически потенциал. Но, уви, при такъв "управленски капацитет" този потенциал е без шансове. Другото е гола пропаганда.