Готвач с очите и душата на художник - това е героят на Филип Казан в "Апетит"

Да откриеш един град, като го вкусиш, оближеш и изядеш, може да звучи ексцентрично, но е достатъчно чувствено. Това се случва с героя от романа "Апетит" (който излиза на български от ИК "Кръгозор" в превод на Антоанета Дончева-Стаматова), това се случва и с читателите. Филип Казан ни отвежда в Италианския ренесанс, в епохата на кулинарна ненаситност и пищна разточителност, на богатото на багри и форми ренесансово изкуство, но и на политически интриги и убийства. Разказва история за готвач, който живее изцяло чрез сетивата си и чрез голямата си любов, преодоляла време и пространство. "Исках да направя този роман колкото се може по-чувствен, споделя Казан. Мисля, че онези времена са преливали от страсти и сетивни наслади. Винаги виждаме епохата на Ренесанса през очите на художниците, но всъщност всичко по това време е процъфтявало - изкуството, живописта, музиката, науката - и кулинарията. Първите истински готварски книги са написани през ХV век, а мъж на име маестро Мартино де Комо на практика е първият готвач на знаменитостите. Един ден съвсем случайно се натъкнах на факта, че големият флорентински художник Фра Филипо Липи е бил син на касапин. И в известен смисъл романът "Апетит" се роди именно тогава, в онзи момент. Започнах да се питам - какво ли е да бъдеш художник, но да растеш в света на храната? И така, започнах да размишлявам - тук имаме човек, обречен от съдбата да бъде касапин, който обаче става художник. Ами ако обърнем обстоятелствата? Ами ако си представим готвач с очите и душата на художник? Ето как на бял свят се появи Нино."

Това е книга за страстта

Филип Казан е ерудиран историк, страстен готвач и любител на пътешествията. Добрите му познания за света на кухнята му помагат за написването на романа. Съпругата му Тара е притежавала два ресторанта за средиземноморска кухня във Върмонт, САЩ, и той активно е бил ангажиран в дейността им. "Ако някой от семейството ви има ресторантьорски бизнес, се оказва, че и вие работите там на пълен работен ден, казва Казан. Готвех, печах хляб, създавах рецепти, правех поръчки за продукти, но също така отпушвах тоалетни и правех всичко, което се налагаше. Това е невероятно тежка работа, но също така и невероятно удовлетворителна. Вдъхновявахме се от ястията, които приготвяхме всеки ден."
Романът "Апетит" е започнат като чиста форма на бягство, своеобразен начин чрез писането Филип да се откъсне от времето и мястото, които не са му били особено приятни - Нова Англия през зимата, в навечерието на банковата криза...
За Филип творческият процес е бил "физическо предизвикателство": "Пишех романа в малката си мрачна къща, а децата ни буквално скачаха по главата ми и мятаха фигурки от "Лего" по мен. Моето вдъхновение бяха собствените ми кулинарни изживявания, затова имах идеи и вече бях мислил много за героите си. Беше ми изключително приятно да пиша, защото успях да излея страстта си към храната. Това е книга за страстта."
Постепенно осъзнах, че писането за храна ми помага да не губя връзката си с вечните аспекти на живота - семейството, любовта, глада, съзидателността, алчността, отвращението, радостта. Установих, че общувам и със спомена за баба ми, която е родена в Северна Гърция. В главата ми нахлуха картини от детството - как тя готви, как пухкавите й ръце разбиват жълтъци с брашно за сладкиш, как поръсват с подправки някое ястие или как пълнят зелка. Спомних си как някога седях на стол в кухнята и наблюдавах майка ми да готви. Как като юноша, докато веднъж се разхождах из Флоренция, си дадох сметка, че от всеки прозорец се носят прекрасни аромати на готвено, и как после влязох в един музей и се изправих пред най-върховните образци на изкуството. Постепенно се потопих в образа на моя главен герой - Нино, който живее изцяло чрез сетивата си. И макар че Нино със сигурност не е мой прототип, преживяването за мен бе безкрайно просветляващо. Докато пишех "Апетит", научих много неща, се казва в статия, публикувана в Westernmorningnews.co.uk.