Гоце Делчев - 120 години безсмъртие

Евгени Белий

Отбелязваме 120 години от гибелта на Гоце Делчев - един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети. Наричат го безсмъртният Апостол, заради огнения дух, съчетал в себе си вдъхновението от делото на Левски и Раковски. Роден за лидер, Гоце Делчев е сред най-забележителните личности в българската история, посветил живота си на мечтата за Обединена България. И българи, и македонци се прекланят пред заветите му всяка година на този ден.

Има един интересен исторически факт, на който обикновено не се обръща нужното внимание. Двамата велики демократи-революционери на България - Христо Ботев и Гоце Делчев, на времето са се оформили и работили не само като велики демократи-революционери и борци за националната свобода на своите народи, но също така като социалисти. 

Ботев в България с не по-малко основание се почита както заради своя велик патриотизъм, така и за утопическия социализъм, а също и поради някои отделни елементи от диалектическо-материалистически характер в своите възгледи, като предтеча на научния социализъм у нас, чийто родоначалник по-късно след освобождението става Димитър Благоев. 

Гоце Делчев пък, макар в зрялата си възраст да се е оформил и проявил преди всичко като велик стратег, тактик и организатор на македонското национално-революционно движение, като юнкер във военното училище в София, се проявява и като социалист. Заради своите идеи за социално равенство, справедливост и свобода, той е изключен от училището, но до края на живота си остава тясно свързан с онези македонски национал-революционни дейци, като Яне Сандански, Никола Краев, Васил Главинов, Веле Марков, Димо Хаджидимов и други видни дейци на македонското национално революционно движение, които са съставлявали и неговото социалистическо крило.

Този факт не е случаен, 

а се дължи на редица условия от обективен и субективен характер. Преди всичко обстоятелството, че хората са страдали не само от турската феодална икономическо-политическа система, но и от чорбаджиите, от методите на експлоатация на зараждащия се тогава у нас капитализъм.  

При тези именно условия, без да говорим за честите войни на Турция, които стрували на балканските народи доста скъпо, както и под идеологическото влияние на идеите на Великата френска революция, на западните утопически социалисти, на руските велики демократи, народници, бедните и средни селски, занаятчийски и търговски маси и произхождащата от тях народна интелегенция, въпросът за националното освободително движение израстваше в утопично социалистическо. И така в македонското национално революционно движение се заражда и развива социалистическото крило. 

И не е случайно, че именно хора от това социалистическо крило, като Гоце Делчев, Иван Карев, Димо Хаджидимов и други стават  най-верните, най-преданите, най-честните и най-последователните македонски патриоти и борци за националното освобождение. 

Социалистическата школа, 

която Гоце Делчев минава на младини, не остава без влияние върху по-нататъшната му революцонна дейност. То се изразява преди всичко в обстоятелството, че той търси и намира най-верните си съратници именно в средата на революционерите, които нарекох по-горе социалисти. 

От началото до края революционната дейност на Гоце Делчев е съчетана с борбата за пълното освобождаване на македонските селски маси от всички остатъци на турския феодализъм: земята трябва да принадлежи именно на селяните, които я обработват. Тези  проблеми имат социалистически характер, без обаче той да преминава в отричане или подценяване на революционния характер на македонското движение. 

В своята агитационна и организационна работа сред другите малцинства в Македония, Гоце Делчев не прави разлика между македонци, куцовласи, турци и други. Поради това, както отбелязва и Яворов в своите "Хайдушки копнения", той е боготворен не само от македонските, но и от другите етноси.

Когато по време на Илинденското въстание се създава първата национална социална република в Крушево, под председателството на революционера и социалиста Никола Карев, тя изцяло отразява възгледите на вожда на македонската национална революция Гоце Делчев.

Исторически заслуги

За Гоце Делчев като стратег трябва да се отбележи преди всичко, че именно той най-последователно и неотстъпно се бори както против турската феодална система, срещу политическата тирания, така и против великобългарския върховизъм. Особено сътредоточие на тази борба е срещу всички опити на българския монархизъм да изкористи македонското национал-революционно движение за своите реакционни, династически и класови цели, като го впрегне в колесницата на германската империалистическа политика на "дранг нах остен" и го противопостави на руския и на другите славянски народи. 

В това отношение заслугите на Гоце са наистина исторически и запазват своето значение за нас и до ден днешен. Твърдо, последователно, неотстъпно той стои на позицията, че освобождението на Македония и на Балканите от всяко феодално или империалистическо влияние, е дело на самия македонски народ, както и на всички балкански народи. 

Гоце Делчев смята, че освобождението на Македония може да дойде само по пътя на всенародно въоръжено въстание, на чието пропагандиране и организиране той посвети всичките си сили, като най-сетне сложи геройски и своята светла глава на 1 май 1903 год. при с. Баница, Серско.

Пейо Яворов дори го нарича "хайдушко божество" и описва Гоце като "прекрасно сложен, с чудно хубави черни очи, гъвкав, съобразителен, с неизчерпаема физическа и духовна енергия, с чудно, отзоваващо се на всяко народно страдание и болка сърце - той беше наистина личност, каквато рядко се среща в историята на народите. За него именно шумят привечер тайнствено и с неизразимо очарование вълните на Вардар и Егея; за него се открояват с вълшебната си синева в македонското небе снежните върхове на Шар и Пирин; за него се смълчават и тъгуват тъмните македонски лесове.

Горо ле, стрео айдушка,

горо ле, майко юнашка,

зощо ле горо, зашуми

кога ни ветре не дувна?

Дал ми те юнак наминал

со стара всрна дружина?

Дал ми те некой проколна

за вековечни времиня.

Ил ми те нещо изплаши,

изплаши памет помами?

Горо ле, не трай - просбори,

тежка ми рана отвори.

"Нито ме юнак намина,

со стара верна дружина,

нито ме некой проколна

за вековечни времиня.

нито ме нещо изплаши,

изплаши памет помами,

туку ме куршум прониза,

туку ми Делчев загина.

Силна ме треши трешница,

лута ме стаса неволя

затова така зашумив

у тая доба никоя!"

Гоце Делчев остава в националната историческа памет като велика народна легенда, каквато са Левски и Ботев. И затова именно неговото мощно революционно и духовно влияние не отслабва ни най-малко с течение на десетилетията, а даже, тъкмо обратно, все повече и повече нараства.