Готови сме с ясни мерки за развитие на най-бедния регион

АТАНАС КОСТАДИНОВ е роден на 3 май 1968 г. в София. Завършил е две магистратури - социология и философия в СУ, по-късно е докторант по социология в БАН. Специализирал е в Харвардския университет. През 2005-2009 г. е бил зам.-министър на околната среда и водите, а през 2013 г. отново е назначен на същия пост. От 2014 г. е президент на Международната комисия за защита на река Дунав към ООН. След 2014 г. е мениджър в областта на социологическите и маркетинг изследванията, управлява инвестиционни проекти. Народен представител от БСП в 44-тото и 45-ото НС.

Интервю на Велиана ХРИСТОВА

- Бихте ли казали подробности за Закона за Северозапада, който БСП планира да внесе още в първите дни на бъдещия парламент? 

- Има изключително много стратегии за развитие на регионите, регионални планове и общински стратегии, но очевидно всичко остава на хартия. Националната стратегия за развитие на изостаналите региони е приета условно от държавата през 2012 г., но нищо по нея не се е случило. Затова преди повече от две години по инициатива на организацията на БСП в Монтана започна подписка да се създаде специален фонд за развитие на Северозапада. Тя беше доста успешна, бе внесена в 44-тото НС, бе представена в Комисията по молбите и жалбите на гражданите и има резолюция, в която комисията препоръчва на парламента и на Министерския съвет да започнат работа по създаването на такъв фонд. Стигнахме до извода, че само стратегия не е достатъчна, нужен е и инструмент. Фондът ще бъде инструментът, който ще приложи стратегията, ще я направи жива. Той ще бъде с бюджет 500 милиона лева. Подготвили сме предложение и към Закона за държавния бюджет, и за самия Закон за Северозапада. Всяка власт до момента само приказва за Северозапада и той продължава да е най-бедният регион в Европа...

- Че то така е от повече от десет години.

- В момента ситуацията е следната: най-сериозният проблем, разпознат и на общинско ниво, и в анализа, който сме правили, е демографският. Той е синтетичен проблем от недостатъци и недоимъци в образователната, в социалната, в трудовата, в икономическата, в производствената сфера, които като комплекс влияят на негативните демографски характеристики на региона. А в неотдавна оповестеното изследване на фондация "Фридрих Еберт" всички наши предположения и прогнози отпреди две годни се оказаха потвърдени с научни данни.

За съжаление, има толкова много отрицателни тенденции в демографски план, че районът е обявен за радикално обезлюдяващ и затихващ. Обезлюдяването идва от вътрешната и от външната миграция, от най-високата степен на смъртност, от остаряването на населението. Преди десет години завърши декадата на ООН, посветена на остаряването на обществата. Но ако това е световен проблем, смъртността е локален проблем. Тя е най-високата в Европа - 7,5 на хиляда се приема за средна смъртност и това е примерът на Италия, а тук има райони, които стигат до 30 и до 50 на хиляда, което е без аналог в цяла Европа. Нещо повече - това е пример за африкански държави в тежка криза или след дълги военни действия, или след сериозна пандемия. Всъщност, пред нас стои въпросът на Чернишевски... 

- Това е обезлюдяване в един регион, който преди бе пълен с предприятия, с мощни АПК и т.н. Значи основното може би остава да се създаде поминък на хората? Ще може ли чрез този фонд да се възродят предприятия, да се създадат нови?

- Ние сме извели четири основни проблема. Първият е, че дълги години България лъже Европейския съюз, че е част от него. Управляващите в последните 10-12 години много сериозно подвеждат Европа, че сме част от нея. И ще обясня защо. Защото те не искат да разберат дефиницията и финансовия регламент за европейските средства - че те подпомагат националните усилия, а не ги заменят. Европейските средства допълват националните. В България на европейските средства се гледа като на единствен източник за развитието на страната. Но ситуацията е толкова трагична, защото европейските средства се използват корупционно. Те, първо, не са по предназначение в голямата си част, не са в конкретна сфера, която ще даде резултат. Второ, корупционното ниво е толкова високо, че голяма част от тях се отклоняват.

Втори голям проблем е, че дълги години България не развива устойчиво икономиката и индустрията си на базата на конкурентните предимства на територията и на държавата. Това е една от най-съвременните теории - за конкурентните предимства на нациите, тя е на Майкъл Портър, кандидат за Нобелов лауреат за икономика. Той казва, че всяка нация, държава и територия има поне пет неща, които, ако държавата осигури подкрепя за тях, ще имат такъв принос към националната икономика, че която и друга държава в региона да се опита да ги развива, няма да успее. Кои са тези пет предимства, които да се превърнат в мотор на икономиката в Северозапада и да имат добавена стойност? Това е вторият голям проблем. Има и трети - от това страда и т.нар кохезионна политика, политиката на сближаването между териториите в Европа. Ако не можеш да дефинираш кой е специфичният принос на дадена държава в общата европейска икономика, не можеш и самата държава да развиеш. 

Последният проблем е изключително погрешният прочит на демографската политика. У нас тя е сбъркана, защото е или силно политизирана, или в много голяма степен популистки направена, за да бъде в услуга пак на политическата прослойка. Т.е. чрез провеждането на демографската политика се търсят популистки решения, които не дават резултат. 

- Кои са конкурентните предимства на Северозапада?

- С фонда за развитие на Северозапада искаме да реконструираме конкурентните предимства на тази територия. Ако това се случи, относително бързо,  за два-три управленски мандата, ще се види ефектът. Този регион, който е бил до голяма степен индустриализиран, след последните 30 години, в които на негова територия няма почти никаква индустрия, е отворил друга възможност. Във всяка криза се появява и възможност. Тук има изключително чиста природа, чисти почви и продукти, които нямат аналог в рамките на Европейския съюз като билки, горски плодове например. Плюс преработвателна промишленост, която да стига до краен продукт на базата на продуктите в региона. Не да се изнасят гъби, къпини, боровинки, малини като суровина, а те да стигат до краен продукт на базата на местна продукция, която може да бъде и биопродукция. Ето ви един път за увеличаване на прихода на региона и на жизнения стандарт на населението.

Така стигаме до втория пункт - социалния капитал. Според теорията на Портър се отчитат и навиците, традициите, манталитетът на хората и това изгражда комплект, отчитащ не само какви подземни богатства има, какви води, залежи, гори, а и какъв е социалният фактор. Необходимо е да се разделим с монокултурния зърнарски характер на земеделието у нас заради еврофондовете, защото насочването само към житото започва да унищожава българското земеделие. В Бойчиновци е бил навремето най-големият преработвателен комбинат - семейства с дворове от 3-4 дка са изкарвали по 5-6 хиляди лева на сезон. Отпред чакат коли на консервния комбинат и те от дворовете ги пълнят с домати и краставици. Малка и средна ферма може да развива такава дейност. И така не в пет човека, а вероятно в 50 000 преминава интересът към земята и обработката. Това вече създава средна класа. Само община Вълчидръм има над 60 000 дка землище, но сега то е на 95% с монокултурно зърнарско производство. Ако програмите се насочат за възстановяване на поливното земеделие, за зеленчуци, овошки, картинката ще изглежда коренно различно.

- А културно-историческите и балнеоложките, туристическите и останалите ресурси на региона?

- Ще го кажа по-общо: СПА, балнео, планински и исторически туризъм. Това също е изключително богато конкурентно предимство. Имам предвид и Чипровци, и Вършец, където навремето е била царска територия, климатът там още в миналия век е оценен като уникален за белодробни заболявания. Приоритет е категорично и трансграничната, интегрирана инфраструктура, която да е в услуга на икономиката и на хората. От тунела под Петрохан, който стана вече като фолклор, през разширяването на пристанище Лом, до няколко нови идеи, които вече сме представяли за вътрешни и трансгранични връзки.

Състоянието на вътрешната пътна мрежа също е проблем за решаване. Възможност е и комбинирането на железопътен, сухоземен и речен транспорт. И нещо много важно - ускорена газификация в района. В България по-малко от 3% от населението има достъп до газовите преносни мрежи и това е без аналог в ЕС. Предложили сме създаването на газов регион Северозапад. Има технологии за газифициране на отдалечени от преносната мрежа места. И, разбира се, подобряване на професионалното образование в региона, но за това можем цяла вестникарска страница да изпълним. Т.е. възможности за развитие на Северозапада има, трябва да започне реализирането им.