Господин Трифонов, не се занимавайте с политика

Всички в България "разбират" от политика. В най-голяма концентрация ги срещаме в парламента. Останалите се изявяват по площади, кръчми и прочее кафенета. Особено активен и бих казал, напорист, е екипът на "Шоуто на Слави Трифонов". Съществена разлика е това, че посредствеността на депутатите е атрибут на професионални занимания, докато в шоуто политическите упражнения са хоби на лаици. И това съвсем не е нещо ново.
Преди 24 века гръцки философ писа, че хора, които са вещи в дадена област, в определен момент си внушават, че са вещи и в други области и активно търсят изяви в тях. Най-често се ориентират към политиката. Всеки има възможност де факто да установи посредствеността на управляващите, да се сравни с тях, да реши, че ги превъзхожда и да пожелае да изяви на практика своите "умения". Същата логика откриваме в

 политическите тежнения

 на екипа на г-н Трифонов. Безспорно водещият е най-добрият шоумен у нас. Има силно изразена гражданска позиция, безкомпромисно критичен поглед върху политическия живот и е порядъчно язвителен към пороците на политическите партии и личности. Упражнявайки се в тази област, с времето той и неговите сценаристи са започнали да изпитват описания по-горе синдром. Честите обсъждания на политическата конюнктура са придали самочувствие на екипа и са довели до качествен скок в анонсирания референдум. В потвърждение на лаицизма на тази иначе шумна изява бих посочил няколко неща.
Най-напред онзи пункт, в който авторите се считат за най-силни. Г-н Трифонов и неговите колеги не пропускат и най-малката възможност да изтъкнат 700 хиляди гласа като най-голямо достойнство на начинанието и го определят като висша проява на демокрацията. Те би трябвало да знаят, че сляпото придържане към този атрибут на демокрацията е послужило на философите от древността да се отнасят с неодобрение към нея. Мнозинството крие в себе си опасността да даде

 власт на посредствеността

това се потвърждава в двата мандата на ГЕРБ. Мнозинството може да бъде порок, но това се разбира след време. Тази особеност откриваме и в искания референдум. Друга щеше да бъде стойността на 700 хиляди гласа, ако авторите на идеята не бяха проявили излишна самонадеяност. Редно бе, преди да обявят референдума, да поканят експерти, които да изкажат различни гледни точки по всеки отделен въпрос. Знанието на повече възможни решения е необходима предпоставка на истински свободния избор. Сега вместо информирано и компетентно мнозинство, имаме манипулирано мнозинство, основано на гол ентусиазъм.
Вторият момент се отнася до конкретните въпроси, които изглеждат почти риторични, но това е привидно. Наивно и повърхностно е зададен въпросът за броя на депутатите. Както редакцията, така и отговорът на този въпрос предполагат добро познаване на статута и дейностите на народните представители.
* От началото на прехода НС е приело няколко хиляди закона и всичките с дефекти. Само приетите след 1998 г. единадесет на брой закони за здравеопазването са изменяни и допълвани над 370 пъти, което говори за ниско качество на законодателната дейност. Не ми се мисли какво ще бъде това качество при 120 депутати.
* Народните представители редовно пътуват из страната за срещи с избирателите, което им позволява да бъдат в курса на техните интереси и настроения. При състав от 120 народни представители този тип дейност ще се извършва формално.
* Вярно е, че в сегашния си вид парламентарният контрол е неефективен. Депутатите от управляващите партии задават въпроси само за да симулират активност, а питанията на опозицията обикновено се възприемат като политически заяждания и поради това не получават адекватни отговори. Вярно е обаче, че задаването на всеки въпрос изисква сериозна проучвателна работа.
При това положение правилният въпрос не е 120 или 240, а какъв би следвало да бъде оптималният брой на народните представители, необходим за ефективно функциониране на парламента. Но тъй като референдумът е обречен да се състои и

резултатът не буди съмнение

сме изправени пред реална опасност: поради първосигналните политически импровизации на самонадеяни хора да се стигне до редуциране на изброените дейности и влошаване на парламентарния процес.
Странен е въпросът за мажоритарния вот. Най-малко защото показва слабо познаване както на световната практика, така и на родния политически ландшафт. Обикновено мажоритарният вот обслужва онези политически сили, които са в подем. Ако в момента проведем парламентарни избори мажоритарно, неминуемо ще се стигне до укрепване, а може би и до усилване на позициите на ГЕРБ. Голямата разлика между мажоритарния вот, за който си мечтаят в шоуто, и мажоритарния вот, доминиран от партиите, е преди всичко в програмната яснота. Това много добре се видя, когато преди време опитаха някак "мажоритарно" да подкрепят варненска кандидатка. Явно не си извлякоха поука.
Несъмнено Слави Трифонов и неговия екип са и ще продължат да бъдат активен субект във формирането на общественото мнение и публичните нагласи. Но считам, че ще бъдат по-полезни, ако насочат своя творчески потенциал към генерирането на идеи и създаването на подходяща атмосфера за тяхното решаване, като същевременно

изоставят опитите

сами да ги решават. В страната има немалко хора, които са в състояние да предложат идеи с много високо качество и ще се получи добра симбиоза, ако шоуто им предостави трибуната, от която да ги заявят.
Категорично не съм съгласен с обвиненията в популизъм и манипулиране на аудиторията, както и с критиките, че обявените въпроси са неадекватни, защото, видите ли, тяхното решаване било в компетенциите на Велико Народно събрание. Първо, за разлика от популизма на партиите, популизмът на Слави и компания е наивно искрен. Второ, тъй като решаването на даден въпрос може да протече на етапи, то референдумът ще постави начало, което в зависимост от получените резултати може да налиже свикване на ВНС и приемане на нова Конституция, която да узакони волята на народа. Ако това стане, г-н Трифонов ще бъде в правото си да счита, че работата е свършена.