Гореща кръв се лей за правда само

Величка Демирева, с. Скалица

Това име е познато, близко и свято за скаличани. Бащата на Янко е родом от с. Скалица. Работи земеделие, после малко търговия в малката бакалница и продава евтини басми и домашни потреби. В своя дебел тефтер той записва вересиите на скаличанската беднотия. Не може да отказва на съселяните си, които искат сол или газ, а парите ще му донесат чак, когато продадат житото на търговците житари. Някои връщат парите, други - не, и така дюкянчето запада. Семейството с току-що родения Янко се преселва в Ямбол, в кв. "Каргона", където преминава детството му. Наскоро баща му умира и той расте под грижите на майка си Неделя и по-големия си брат. Когато тръгва в първо отделение, баба Неделя казва: "Запиши Янко, даскале. Да знаеш само какви хитри приказки хортува като възрастните. Досущ на баща си се е метнал..."
На 15-годишна възраст Янко вече спори с брат си по обществени въпроси. Иска да знае защо родителите и съседите им работят от тъмно до тъмно и пак едва връзват двата края, а други се разхождат по градската чаршия с файтони, не работят, а богатеят. Къде е правдата?
Един съсед подхвърля на майка му: "Твоето момче да си гледа игрите. Е, кър голям, да върви с дечурлигата, много отрано започна да се интересува от политика..." В думите на Янко обаче започват да се вслушват и по-възрастните. Янко умее да говори спокойно и убедително - сякаш по книга го чете. Обича много историята, тя е негов любим предмет. Увлича се по апостолството на Левски. Дали е подозирал, че само след няколко години един мустакат стражар ще скръцне зъби по негов адрес: "Пак го изпуснахме, като Левски е станал тоя шумкар. Преоблича се, подиграва нашите хора и все ни се изплъзва..."
Вместо на гимназиалния чин, Янко сяда на шивашкото столче. Тук наблюдателният, възприемчив и сръчен Янко се среща със занаятчийската младеж - чираци и калфи, и с вулгарното отношение на майстора към тях.
През септември 1937 г. Янко е привлечен за член на РМС. Завършва и Държавното допълнително промишлено училище в Бургас, където привлича в организацията свои другари. Янко израства като талантлив организатор на младежите занаятчии в Ямбол. Любимец е на Каргонската младеж. Той е навсякъде сред тях - на събрания, излети, на разходки или на спортни състезания.
"Чорбаджиите никога няма да развържат сами кесиите си, работниците чрез организирана борба ще постигнат това..." - убедително и остроумно говори той.
През есента на 1941 г. Янко се отдава изцяло на революционната дейност. Името му освен на стотици младежи от Ямбол и околните села става известно и на полицията. На 18. ХI. 1941 г. Янко Иванов Кирчев става Цвятко. Започват нелегални срещи, събрания по селата, определяне на квартири, писане на позиви. Полицията го търси.
През март 1942 г. прекарва няколко дни в първата си нелегална квартира в с. Скалица. По решение на Щаба на VI ВОЗ полската чета №4 прераства в отряд "Петър Момчилов" с командир Янко Иванов Кирчев-Цвятко. Като командир на отряда той разгръща своя талант и организаторски способности. Под негово ръководство се изграждат отечественофронтовски комитети, бойни групи, определят се нелегални квартири, събират се дрехи и храна за партизаните.
Живот се дава за живот.
Започва последния период от краткия живот на Янко Иванов Кирчев.
На 5. III. 1944 г. Янко идва в с. Скалица със задача да изведе 18 души в партизанския отряд и да пренесат подготвената храна. Близо до селото той нарежда на придружителя си Черногора от с. Генерал Тошево да се върне. В неговото село Скалица - той се страхува... И само броени минути след това ямурлукът му се свлича, прави крачка напред и се свлича бавно - като дъб с разперени клони пада по очи. Янко е успял да простреля единия от убийците си.
"Убих го, аз го убих, убих го" - караулният стиска пушката и хуква към общината.
Щабът на VI ВОЗ съобщава: "На 5. III. 1944 г. около 21,30 часа, изпълнявайки задача, поставена от щаба на зоната, попаднал на засада в с. Скалица, загина от подъл убиец нашият любим командир и боен другар, обичаният от народа прославен партизанин Янко Иванов Кирчев-Цвятко."
Янко не дочака свободата, куршум прониза сърцето му, кръвта напои земята, капки от нея останаха на българския трибагреник и на червеното знаме с червената роза.

Гореща кръв се лей за правда само!
Тунджа легенди разказва за героя!
Песни се пеят за него.