29 Март 2020неделя02:32 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Първоучителят

Горчиво преминало

Дописките на Христо Ботев за престъпността в Плевенско

/ брой: 98

автор:Дума

visibility 1186

"Мрачна и жалостна е нашата история от попаданието ни под турците дори до днешните времена, тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога български народ! Страшен хомот, какъвто тежи и до днес на вратът му, гъбясал от векове и запрегнат с ятаган вместо с жегли; тежки вериги, ръждясали от кръв и сълзи, вериги, в които са заковани и ръце и нозе, и ум и воля, и в кои и до днес пъшкат бащи и майки, братя и сестри, дядове и синове - злодейства, безчестия, колове, бесила, мъки, тъмница - най-после даалийци и кърджалии, фанариоти и чорбаджии, черкези и татари - с една дума зло, варварско зло, кое само едно азиатско въображение може обхвана, зло от завоевателя Мурада до читашкия реформатор Азиса - това са страниците на тази история, на това наше вчера. Кървави страници! Горчиво преминало! Но днес не е ли същото черно тегло, същия хомот, същите вериги?"
Христо Ботев, "Народът. Вчера, днес и утре",
в. "Дума", бр. 1 и 2 от 10 и 25 юни 1871 г.

Христо Ботев
Художник Борис Ангелушев



Ренесансът е най-хуманната и светла епоха в човешката история. Тя е дала на човечеството най-могъщите идеи, най-великите личности и творци: Данте, Шекспир, Сервантес, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Галилей, Джордано Бруно...
Българското възраждане се осъществило по-късно от европейското. Но то също имало своите духовни титани: Паисий, Софроний, Берон, Раковски, Славейков, Каравелов, Левски, Ботев...
Христо Ботев (1848 - 1876) работил и творил най-активно в 70-те години на ХIХ век. По това време националното потисничество, политическият гнет и социалната експлоатация над по-голямата част от българския народ били една жестока действителност. Тяхното ограничаване и ликвидиране изисквали огромни усилия и страшни всекидневни жертви от българите.
Кои били ВРАГОВЕТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД според Ботев? Това са: султанът, турската администрация, кадиите (тур. - съдиите, б.а.), чорбаджиите и византийската (фанариотската) йерархия. Те принуждават стотици хиляди българи да скитат "по тая тежка чужбина", всичките "немили, клети, недраги...".
Чорбаджиите и гръцките духовници учили народа да се покорява на царя. Впивали се като "кърлежи" в живото му тяло и смучели неговата "робска кръв". Поетът виждал съня и унижението на народа си и оплаквал неговата горчива съдба: "Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее?"
Публицистът Ботев се вълнувал и от друг значим проблем, от ГОЛЯМАТА ПРЕСТЪПНОСТ И НЕЕФЕКТИВНОТО ТУРСКО ПРАВОСЪДИЕ в Османската империя.
За да разберем криминогенната обстановка по Ботево време, трябва да се запознаем с конкретните факти, описани от него в дописките му. Ботев не само поднасял информации, той правел анализи и посочвал тенденции. Основната тенденция била за ГРАБЕЖИТЕ...
В бр. 1 на в. "Знаме" от 22 декември 1874 г. Ботев пише: "Из Никопол ни пишат, че сичките пътници, които идат от Влашко, заптиите ги търсят за оружие и ако го намерят, то им го земат. В това време те забележват секи един пътник по колко пари носи и като отмине няколко часа разстояние навътре, излязат и го обират. Трима души пътници из Ловеч познали в числото на разбойниците, които им земали парите, и никополския бюлюкбашия", т.е. налице били ТАЙНИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ ТУРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ ЧИНОВНИЦИ И БАНДИТИТЕ. И това съвсем не бил изолиран случай.
Друга тенденция, посочена от Ботев, била за КОРУПЦИЯТА... В Османската империя подкупи вземали и най-нисшите, и най-висшите чиновници. Различен бил само мащабът. Във в. "Независимост", бр. 25 от 6 април 1874 г., Ботев съобщава: "Преди няколко дена някои наши българи от Тетевене, които робуват в Румъния за парче хляб, отишли в Никопол да си променят пашпортите и с това да се избавят от данъкът, който румънците вземат от чуждите поданици, ако тие нямат пашпорти. Секи вече знае, че навсякъде (даже и в Турция) е определена заплата за национална защита на секи поданик и че навсякъде (само не и в Турция), ако "съжетът" не е в състояние да заплати тая защита, то тя му се дава безплатно. Но в държавата на разбойниците това правило, види се, се състои само от изключения или, да кажа с други думи, тоя закон, както и сичките други турски закони, се изпълнява наопаки: за пашпорт, който няма никакво значение, и за защита, която съвсем не можеш да намериш у турските консули, трябва да дадеш и ризата си от гърбът, най-после, за една малка неизправност или просто само за кефът на някой чиновник, да лежиш в хапусханата. А това нещо изпатили и нашите тетевенци. Когато те поискали да им се променят пашпортите, то тескерджията Авиян (арменец), който даже и между турските чиновници се слави като най-голям чапкънин, им казал, че ще да им промени пашпортите само тогава, ако тия му донесат кефеллемета (препоръки - б.а.) или от цинцаринът Хаджи Алекси Полихрони, когото и децата вече знаят за шпионин, или от Ангел Първанова, който и жена си би продал за пари, или най-после от Трифона Чакала, на когото и името показва от коя порода кучета е тоя български изрод. Разбира се, че нашите българи се усетили вече, че тия три копои не са нищо друго, освен ортаци на тескерджията и затова - за да не бъдат ограбени - отишли и земали кефеллемета от други - по-честни граждани. Това разсърдило тескерджията до побесняване. Той захванал да крещи на хорицата, че ще ги веже и изпрати в Русчук като "комета", но най-после, като им земал по две лири, дал им пашпорти и ги пуснал. Българите се оплакали на каймакаминът, но той ги изпъдил, като им казал, че не е голяма работа да харижат на правителството по две или по три лири. Браво, разбойници! Обират те, избиват те, пък ти казват да им кажеш и "хелял елсун"! Но такива комедии стават почти всеки ден..."
В много материали Ботев описва и БЕЗЧИНСТВАТА НА ЧЕРКЕЗИТЕ. От тях страдат не само българите. В бр. 24 на в. "Знаме" четем: "Разговорът ни с Мехмеда беше за черкезките злодейства. Мехмед захвана да ми се оплаква с твърде голяма злоба от правителството, като казваше: дошли сме до отчаяние: правителството секи ден ни притиска за разни данъци, даваме, даваме и се не можем да се отплатим. От друга страна, никакви правдини и защита няма нито за мюсюлманинът, нито за христиенинът, а за черкезите - никаква строгост. Преди няколко дни трима търговци идели от Плевен за Никопол. При Канлъ чешме, място, дето са погинали много сиромаси от разбойнически сатър, нападнали ги четирима черкези и им земали 24,000 гроша. Търговците додоха в Никопол и се оплакаха на правителството. То проводи един онбашия арнаутин с 10 заптиета, за да издирят злодейците. Заптиите се научили, че злодеецът е някой си черкезин, на име Казъл бей, от с. Свирча. Те отишли там и уж заградили мястото, дето бил той, но от друга страна му направили път, за да побегне. После два дни, след като се наяли в селото с пилци и баници, върнаха се в градът и казали, че употребили сякой начин, но не могли да го уловят, защото бил много бабаит хайдутин. Така се свърши работата. После няколко дена, продължи Мехмед, научихме се, че прочутият разбойник Казъл бей дошел в Никопол и отишел право при каймакаминът. При него стоял около три часа. Види се, каймакаминът му е давал насахат (съвет - б.а.) как занапред да постъпва, за да излиза работата по-чиста и да не оставя някой жив от обраните, който сетне да прави главоболие на негово превъзходителство. След като поделили плячката с каймакаминът, Казъл бей излязъл от конака и се разхождал свободно из града. Ние, любопитни да видим какъв е тоя толкова прочут бабаитин... видяхме един мършав и дребен черкезин. Доядя ме, като го видях, и казах на заптието: А бе, тоя ли е прочутият бабаитин, когото вие 10-12 души не могохте да уловите? Не ви ли е срам от кайфетят ви! Дайте воля и на най-долният човек и ще видите, че той сам с голи ръце ще го улови, а вие толкова души не можахте да го уловите.
- Какво можем ние да направим - каза заптието, - когато Селим онбашията ни извика: Сакън ел коймаин зере сизи йок едерим (Да не туряте ръка, защото ще ви унищожа - б.а.). Ех, как можеш да го уловиш, когато работата е такава. Но не видим ли ние, че онбашията е приел такава заповед от каймакаминът. Проклет стана света, г-не мой, каймакамите зеха да се ортачат с капасъзите, че върви ти търси управа в такова царство..."
Не били редки случаите, когато жертви на беззаконието ставали турци, а след това вината се прехвърляла върху невинното българско население. Във в. "Независимост", бр. 50 от 28 септември 1874 г., Ботев е написал: "Няколко души правителствени харсъзи влезли в едно от никополските села, убили кехаята и нападнали къщата на един доста богат турчин. Турчинът, който не искал да се предаде като мокра кокошка, т.е. да се предаде така, както обикновено се предават нашите българи, земал оръжието и захванал да се защитава. Но разбойниците били многочислени. Те нападнали, влезли в къщата му и не оставили в нея ни една жива душа. Даже и пеленачетата не били пожалени. Сичкото това направило голямо вълнение между старите турци; но правителството, което е земало по-голямата част от имането на убития свой брат, остава така също спокойно и сънливо, каквото е било и преди да се извърши злодейството. То се погрижи само да увери своите бабаити, че разбойниците са били българи и това даде повод на други, още по-големи злодейства. А за да потвърди своите думи, то изпроводи плевенският и никополският каймаками да дирят престъпниците чак в Турно Мъгурели. Разбира се, че това е направено с цел да се покаже на турците, че и това злодейство е извършено по повелението на всемогъщата гяурска "комета".
Ботев често разобличава СВОЕВОЛИЯТА НА ГРЪЦКОТО ДУХОВЕНСТВО. В бр. 11 на в. "ЗнамеФ от 16 март 1875 г. се казва: "Една дописка из Никопол, поместена във 2 брой на "Източно време", като разправя за злоупотребленията, които прави по Никополската кааза наместникът на дядо Илариона, отец Хрисанд, говори, че селата се оплакали на тамошния каймакамин и поискали да се прекратят тие пастирски обири. Каймакаминът поканил дядо Хрисанда да брои 300-та лири и 28-те хиляди оки жито, които той е събрал в последно време, но той отговорил, че всичко това отдавна вече се намира у владиката. Радостно нещо! В Тулчанския санджак населението умира от глад, а дядо ви Иларион само чрез един наместник смъква толкова пари и жито, колкото би било достатъчно да се прехранят 2 или 3 села. А дядо ви Хрисанд е деятелен разбойник, достоен развратник и умен шарлатанин. Неговите качества са описани много пъти, затова и началникът му го е обикнал до такава степен, щото има намерение да го прави свой епископ".
Христо Ботев чудесно е описал престъпността в Османската империя в 70-те години на ХIХ век.
Днес, 135 години по-късно, в началото на ХХI век, нивото на престъпността в България отново е... същото. И това стана "бавно и неусетно" през 15-те години на "демократичен преход" (1990-2005).
Смениха се само Ботевите герои: вместо кърджалии, даалии, черкези, татари, панти, харсъзи се появиха мутри, роми, наркобарони, сутеньори, каналджии, фалшификатори и т.н.; на мястото на заптии, онбашии, кадии, каймаками, султани - днес са назначени полицаи, следователи, прокурори, съдии, държавни служители, висши полицейски офицери, министри на вътрешните работи, премиер-министри и т.н.
След цялата тази история човек се замисля: какво ще стане с "българския народ... утре"?

------------
Из неиздадената книга "Възрожденски истории" на д-р инж. Венко Наков от Плевен

 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ