24 Октомври 2020събота09:54 ч.

Такива работи

Горчивината

/ брой: 33

автор:Веселин Стоянов

visibility 4081


"Сърце, а тази безкрайна горчивина къде се ражда?"
Федерико Гарсия Лорка

Къде наистина се ражда тази безгранична горчивина, която все повече населява дните ни. Сигурно е, че отговорът знае онзи стогодишен старец, който седи и горчиво се вглежда в горчивата луна. Трябва да е бил съвсем млад, когато тази Луна е изгрявала пред очите му, самата тя едно чудо, и го е мамела към тъмното, но и сладко щастие да любиш. Тогава горчивината е била все още сладост, защото никога в живота не е много ясно кое е сладостна тревога и кое горчива радост.
Но така е прието - любовта да бъде сладост! И все пак истинската x цена знае онзи, който е пил от горчивата чаша на невъзможната любов.
Дали пък наистина горчивината е една невъзможност да постигнем, да пипнем и прегърнем света с ръцете и очите на душата си. Защо все повече и повече неща в живота ни остават невъзможни и неизпълнени? Плаши ме тази прекалено безгранична ранимост, в която живеем. Все въпроси, защото и самата горчивина си е един въпрос, на който няма истински отговор. Онова, което си казваме, е съвсем наблизо някъде около истината, но самата истина я няма. Това ми напомня на снимка на картина - картината е там, и не е това.
Дали пък истинската горчивина не е една картина, нашият щастливо нескопосан опит да преразкажем света. Някъде говорихме за това как рисува Бог. Ако не сте виждали как рисува самият Господ-Бог, погледнете как рисуват децата. Също като него, с миди, камъчета, клечици, значи все естествени неща от бита ни наоколо, защото децата владеят някои тайни на битието. После децата стават големи и съвсем забравят, че са можели да рисуват всичко наоколо. Дори си мисля, че започва да ги мързи да рисуват. Самите деца създават други деца и през цялото време много образно и категорично обясняват на тези, другите деца, че Луната не се рисува по този грешен начин. Понякога им се чудя откъде са натрупали толкова самочувствие, след като те самите вече отдавна не рисуват луни.
На всичко отгоре горчивината все по-често почва да подсладява живота на възрастните деца. Да, не е лесно с горчивите неща в живота - те така тягостно те оплитат в горчивите си прегръдки, че накрая приемаш цялата тая горчилка - живота - за нещо естествено, което се разбира от само себе си.
Преди двадесетина години моят осемгодишен (тогава) син се качи на делтапланер и летя, заедно с един  приятел около 15 минути. Когато кацнаха на земята, аз го поздравих за това, че е бил птица, и казах съвсем лекомислено, че вече има с какво да се гордее и какво да разказва на приятелите си.
Знаете ли какво ми отвърна той, на своите горчиви осем години: "Да, татко, само че те няма да ми повярват!"
Тая пък горчивина откъде се взе?

Слънчева събота, температури до 26 градуса

автор:Дума

visibility 56

1589 са новите случаи на коронавирус

автор:Дума

visibility 64

Леглата за ковид пациенти се запълват за минути

автор:Дума

visibility 194

Детските надбавки - само предизборно

автор:Дума

visibility 688

/ брой: 202

Ремонтът на жилище може да спести до 200 лв. от налога

автор:Дума

visibility 366

/ брой: 202

Държавата ще покрие част от данъка на таксиджиите

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 202

Кирил Ананиев очаква 3% спад на БВП

автор:Дума

visibility 417

/ брой: 201

За едни хранилка, за други - бесилка

автор:Павлета Давидова

visibility 610

/ брой: 202

България се кълчи на американския пилон

автор:Юри Михалков

visibility 835

/ брой: 202

Изборите в Северен Кипър и геополитиката

автор:Зорница Илиева

visibility 402

/ брой: 202

Датата

автор:Дума

visibility 284

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ