Голямото надсвиркване

Цветан Наньов

През четвърти век преди нашата ера Платон създава своите "Диалози" - разговори по широк кръг въпроси, в т.ч. и за държавата. Оттогава под "диалог" хората разбират обмяна на устна реч между двама души или две групи хора. В нашето интересно настояще, след повече от четири години, отново стана актуален диалогът със властта. Правят се къде успешни, къде не опити за такъв диалог. Една група хора, която настоява, че тя е "народът" и трябва да бъде "чута", е избрала способ, който можем да наречем "неравнопоставен". На опитите за устна реч те противопоставят свирки, вувузели, тъпани и лозунги. Да си представим за момент, че властта реши да равнопостави звуковия обмен с тези протестиращи. На фасадите на Народното събрание и Министерския съвет щяха да бъдат монтирани високоговорители, излъчващи ответни свирки, вувузели и тъпани, а на фасадата на партийния дом (пардон-парламента) щеше да виси лозунг например: "По-добре червен боклук, отколкото платен боклук". В нашата и без това куриозна политическа действителност това щеше да остане като "Голямото надсвиркване". Възможно е обаче някои разумни хора да се запитат: За какво е това? Отговорът е очевиден -

много шум за нищо

Тук правя отклонение от политическата страна на шума и се обръщам към министъра на здравеопазването и многобройните комисии, комитети, асоциации и пр., претендиращи, че защитават децата. Моля ви, обяснете на младите родители, че излагането на малки деца от бебета до юноши на шум от децибели, многократно надхвърлящи нормите, води до необратими поражения на слуха и психиката им. Не искам да се позовавам на закона, забраняващ участието на деца в политически прояви.
В днешната ни демокрация законите, наредбите и правилата все още се смятат за информационни материали. Това потвърди и г-жа Фандъкова, отказвайки да ограничи с правила хаоса по софийските улици с аргумента, че хората "спонтанно" няма да им обърнат внимание, а полицията можела да го направи. Странно поведение за кмет, но тя страда от "пространствена дезориентация на слуха". Отляво тя чу воплите на един кръчмар до НДК, че няколкото мегафона на подкрепящите правителството тормозят крехката му психика и капанчето му. Отдясно обаче не чува нищо за многочасовия шумов терор, на който са подложени големите хотели и многобройните ресторанти от Ларгото до Орлов мост.
Деля протестиращите на две групи: свиркащи и възразяващи. Първите са или платени (гръбнакът на протеста), или фанатични привърженици на загубили властта партии. С тях разговорите са възможни само във варианта "надсвиркване". Към тях добавям и една особенна група "соросоиди", пръснати в  множество институти, фондации и НПО. Те са по-лоши и от платените протестиращи, защото са

платени от чужди капитали

за да подриват развитието и ролята на държавата, за сметка на "неограничен капиталистически пазар", т.е. неограничено социално неравенство и ограбване на страната. Вторите, възразяващите, са разумната част, с която би могло да се води диалог. Диалогът може и трябва да има за цел разширяване политическото представителство на разумните хора, намаляване на социалното неравенство, подкрепа на българския дребен и среден бизнес и ограничаване на монополите.
Свиркащите кандидати настояват за нови лица в политиката и за смяна на системата, която те наричат "олигархия". От театралния фарс "Нови лица в политиката" вече гледахме две действия и очевидно, днешни свиркащи се изживяват като трето действие. През 2000 г. Симеон Сакскобургготски напълни парламента с нови лица от манекенки до адвокати. През 2009 г. Бойко Борисов повтори спектакъла, само трупата бе друга - полицаи, калинки, фидосовки. Резултатите и в двата случая бяха идентични. Босовете си върнаха спорни имоти, обмениха дългови книжа, рекетираха бизнеса, закриляха контролираната контрабанда. Те се "оправиха". През това време "новите лица" позираха пред камери, радваха се на неочакваното повишение на заплатите и не смееха да гъкнат срещу Боса. За голямо съжаление на тези младежи, които се виждат като управляващи от есента, политически и административен елит от висококвалифицирани хора с лична почтенност се създава трудно и не със смени при всяко управление.
Навярно трябва да спомена и медиите. На протестите гъмжи от камери и репортерки, които с упоение ни показват свирки и тъпани и вземат интервюта от "случайни" участници, които, неизвестно защо, декламират почти едни и същи поизтъркали се думи. Нито един репортер не посмя или не му позволиха да зададе на искащите незабавна смяна на властта и на системата по

един простичък въпрос

"Избройте ми три имена на квалифицирани и почтенни хора, които, по ваше мнение, могат да заемат поста министър-председател в следващо правителство" и "Избройте ми три члена на Конституцията, които считате, че трябва да бъдат променени и как".
Що се касае до олигархичното управление у нас, ще се наложи пак да тревожим Платон: "Олигархията е държавна уредба, която зависи от имуществената оценка на хората и при която управляват богатите, а бедните нямат никакво участие в управлението". Засега се сещам само за един много богат човек у нас, който заема висш държавен пост. Странно е, че досега протестиращите не са назовали поименно нито един олигарх. А че богатите хора по целия свят влияят на управлението, независимо коя партия или коалиция е на власт, е истина, която не се нуждае от доказване. Примери, ами... САЩ. За да управляват и бедните, те трябва да гласуват и то за хора от категорията, която описах. Има ли изход? Да! Устен диалог, без надсвиркване с тези, които са готови за диалог в интерес на хората, а не на тези, които плащат за свиркането. На другите, един съвет: пазете ушите си.