Голямата ножица в цени и доходи у нас и навън

Когато бях в Испания, установих, че там минималната работна заплата е 800 евро. Една чисто нова лека кола "Сеат" може да се купи за 8000 евро, колкото са 10 минимални заплати. За потребен 1 квтч ток се заплаща 11 евроцента. Като направих сметката, се оказа, че с една минимална заплата могат да се потребят 7272 квтч. Един хляб струва 65 евроцента, което означава, че с минималната работна заплата може да се купят 1230 хляба. Килограм кренвирши струва 3,60 евро, поради което с 800 евро може да се купят 222 кг. Билетът за градски транспорт е 1,5 евро и ако цялата минимална работна заплата се изразходва за тази цел, могат да се направят 544 пътувания.
Направих сравнение с Германия. Там минималната заплата е 1200 евро. Като я преизчислих в покупателна спообност спрямо цените, се оказа, че с нея за 10 месеца може да се купи лека кола "Фолксваген". А с едномесечна може да се заплатят 7314 квтч, да се купят 236 кг кренвирши, 1283 хляба, 558 билета за градски транспорт.
Подобно положение между минимални трудови доходи и цени съществува във всички страни от ЕС с изключение на Румъния. След това се заех да изчисля какво е съотношенито у нас относно същите стоки и услуги. При минимална заплата от 310 лв. наскоро започналата да се произвежда българска лека кола, която струва 15 хил. лв., се равнява на 50 заплати. С българска минимална заплата може да се потребят 1550 квтч, да се купят 293 хляба, 49 кг кренвирши и 310 билета за градски транспорт. Оказва се, че разликата в покупателната способност е драстична - 5 пъти по отношение на възможносттта да се купи лека кола, пак толкова относно потреблението на ел. енергия, почти 6 пъти за хляба и кренвиршите. Само при заплащането на градския транспорт е сведена до 1,8.
Замислих се, консултирах се с колеги икономисти и журналисти от Испания, Германия и други страни. Посочих им това странно за мен обстоятелство, че в техните страни, въпреки различието в минималните трудови доходи, има изравнено съотношение межу тях и цените на стоките и услугите. Оказа се, че колегите са неподготвени по въпроса и бяха доста изненадани от приведените от мен данни и най-вече сравнения. Организира се импровизирана среща в град Триест, на която след двудневни обсъждания се стигна до заключението, че аз съм открил непознат досега обективно и независимо действащ регулатор, който се базира на възможностите с минимален трудов доход да се поддържа нормално потребление, което осигурява задоволяването с най-необходими стоки и услуги. Същевременно и други колеги направиха проучвания и се оказа, че в Испания нискодоходното съсловие, което получава между 800 и 1000 евро на месец, е 27% от работещите, а в Германия тези със заплата от 1200 до 1500 евро са 29%. Но на тях всъщност се крепи близо 1/3 от пазара на стоки и услуги.
Но при тези цени и съотношение с доходите се осъществява и допълнително преразпределение на паричния поток. Испанска Каталуния - цялата средиземноморска ивица на юг от границата с Франция, е плътно застроена с хотели, ресторанти, увеселителни заведения. Те са с целогодишна заетост. От Германия, Холандия, Белгия, Англия и скандинавските страни идват платежоспособни туристи. С около 24% по-високите си доходи те заплащат стоки и услуги на по-ниски цени в Испания. Но благодарение на това поне в Каталуния няма безработица, а дори се търси работна ръка в ресторантите и хотелите, които, както вече споменахме, работят целогодишно с пълна заетост. За 800 евро работят стотици хиляди чужденци от Китай, Индия, Африка, Южна Америка, Централна и Източна Европа.
Но стигаме до съществения въпрос. Защо само у нас (и в Румъния) няма съответствие между минимални доходи и цени, което да ни доближава до стандарта в ЕС? При това сравненията, които направихме, са при положение, че минималната заплата в Испания и в други страни не се облага и тя е нетен доход, а у нас - брутен, поради което българската минимална заплата е с още по-ниска покупателна възможност.
Следва да се въведе общоевропейското правило, че минималният доход е определящ за средното ценово равнище. При това положение има главно два варианта. Първият е минималната заплата у нас да се вдигне на поне 800 лв., което обаче при сега съществуващите условия е невъзможно. Според най-оптимистичните прогнози това може да стане не по-рано от 2020-2022 г. Остава вторият вариант - цените на стоките и услугите да се приведат към минималните трудови доходи, което също е изключително сложно и поради това много малко възможно. Такава политика се провеждаше през 1954-1955 г. от Вълко Червенков, когато сиренето поевтиня до днешни 80 ст. за килограм.
Но това е минало, а ако се върнем към настоящето, когато минималната заплата е 310 лв., стремежът трябва да бъде прилагането на европейското правило - въз основа на нея да се формират цените на основни стоки и услуги. В това отношение има няколко необходими стъпки. Първо, минималният доход трябва да се признае за необлагаем, като по този начин от брутен стане нетен. Но дори на тази база най-евтината нова лека кола трябва да струва 3100 лв., 1 квтч - 2 ст., 1 хляб - 12 ст., 1 кг кренвирши - 40 ст. Така ще се достигне до същото съотношение между минимални доходи и цени с това в ЕС.
Когато заплатите у нас се увеличат двойно, два пъти ще поскъпнат и стоките и услугите, а после съответно тройно, четворно и т.н. Нали част от девиза на ЕС е "Равни във възможностите". Това ни беше надеждата, когато ни приемаха в общността. Засега обаче тя остава все още химерна, а кога реално ще се осъществи, не е известно.