"Голямата Бяла Надежда" на САЩ

"Нещо потресаващо се случва с белите американци на средна възраст. За разлика от всяка друга възрастова група, за разлика от всяка друга расова и етническа група... смъртността в тази група се е увеличила, не намалява. Кои са големите нови убийци на бели хора на средна възраст? Алкохолно чернодробно заболяване, свръхдози хероин и опиати, самоубийства". Така написа Джина Колата във в. "Ню Йорк таймс" въз основа на смразяващото проучване на семейния екип на Нобеловия лауреат Ангъс Дитън и Ан Кейс. Това пише Пат Бюканън, известен американски консервативен политик, коментатор и автор, в свой анализ. Дитън може да бъде цитиран за един паралел на тази социална катастрофа: "Само ХИВ/СПИН в днешно време е направил подобно нещо." Четири пъти по-вероятно е белите на средна възраст да се самоубият от чернокожите на средна възраст. Нивото им на здравословност пада, тъй като страдат от засилващи се нива на физическа болка, емоционален стрес и психическа депресия, което помага за обясняване на зависимостта от алкохол и наркотици. Но какво обяснява социалната катастрофа на бяла Америка на средна възраст?
Първо, една икономика, макар на ниво на пълна или почти пълна вработеност, огромна част от работната сила е отпаднала. Второ, реалните заплати на работещите американци от десетия са застояли. Два са основните фактори за икономическия упадък на бялата работническа класа: Десетки милиони имигранти от Третия свят, които са тук легално и нелегално, които потискат заплатите в САЩ, и десетки хиляди фабрики и милиони работни места, изнесени в чужбина под етикета на "глобализацията".
Друг фактор за кризата в средната възраст и работещата класа на белите мъже е намаляващият процент на тези, които са сключили брак. Ако съпругата и децата придават смисъл на живота на мъжа и на труда му, самотните бели мъже не само остават извън новата икономика, на и се отчуждават от обществото.
"Не е изненадващо", отзова се Барак Обама пред свои големи донори в Сан Франциско, че подобни хора "стават по-озлобени, те посягат към оръжието или религията или антипатията към хората, които не са като тях..."
Ние всички сме свидетели на числото от 72% чернокожи извънбрачни деца. За бялата работническа класа процентът е 40 на сто. Навсякъде около нас расте изгубено поколение. В народната култура на 40-те и 50-те години на миналия век белите мъже са модел за подражание. Те бяха детективите и ченгетата, които поваляха гангстерите, и героите, които спечелиха Втората световна война на бойните полета на Европа и на островите в Тихия океан. Те бяха доктори, журналисти, адвокати и духовници. Белите мъже бяха нашите квалифицирани работници и занаятчии - дърводелци, бояджии, водопроводчици, зидари, машинисти, механици. Те бяха бащите основатели Вашингтон, Адамс, Джеферсън и Хамилтън, и държавниците Уебстър Клей и Калхун.
Линкълн и всички президенти бяха бели мъже. Белите мъже от средната класа бяха великите изобретатели: Ели Уитни и Томас Едисон, Александър Греъм Бел и братята Райт. Те бяха великите капиталисти: Андрю Карнеги и Джон Д. Рокфелер, Хенри Форд и Дж. П. Морган. Всички велики военачалници по време на войните на Америка бяха бели мъже: Андрю Джаксън и Сам Хюстън, Стоунуол Джаксън и Робърт Лий, Юлисис С. Грант и Джон Пършинг, Дъглас Макартър и Джордж Патън. Какво се е променило в нашата култура? Всичко.
Светът се обърна нагоре с краката за белите деца. Учебниците по история за нашите училища са пренаписани и старите герои са заличени, тъй като техните статуи са свалени и техните знамена са прибрани. Децата биват учени, че Америка е била "открита" от извършващи геноцид бели расисти, които са убивали местните народи, поробените африканци са били принуждавани да полагат труд, който те са отказвали да извършват, след това са излезли и са малтретирали и колонизирали коренните народи по целия свят. Във филмите на Холивуд и в телевизионни шоу програми белите мъже от работническата класа редовно са представяни като това, което някога пренебрежително е било наричано "бели боклуци". Републиканците са инструктирани, че демографията е съдба, че бяла Америка умира и че те трябва да ухажват испаноговорящи, коренни американци и чернокожи, или да тръгнат по пътя на вигите.
Откакто през 60-те години на миналия век започна утвърждаването и признаването на чернокожите американци, то беше разширено и обхвана латиноамериканци, американските индианци и хората с увреждания, всички те наистина съставляващи 70% от нацията. Белите мъже, сега около 31 на сто от населението, се превърнаха в единствените американци, към които не само е допустимо, но и препоръчително да бъдат дискриминирани.
Когато нашите културни и политически елити празнуват "разнообразието" и шумно призовават за още, за какво настояват те, ако не за по-малко бели мъже в работната сила и повече класове за първокурсници в Анаполис и Харвард? Какъв е моралният аргумент за положително действие, което оправдава безкрайна расова дискриминация срещу намаляващата като брой бяла работническа класа, чиито членове са се превърнали в заменяеми в нашия мултикултурен режим? "Разгневен бял мъж" сега е приемлива обида в културата и политиката. Така че това е, което хората, които осмиват етнос, раса и пол, виждат в Доналд Тръмп като някой, който безмилостно критикува и се присмива на елитите, които са ги изпъдили и които ги презират.
Има ли някаква изненада, че войнствени антиправителствени групи привличат белите мъже? Изненадващо ли е, че днес на Доналд, както на Джес Уилард преди век, милиони гледат като на "Голямата Бяла Надежда"?