Голяма трагедия!

Варварската атака срещу сатиричния седмичник "Шарли ебдо" и последвалата драма с операцията по издирването на заподозрените за атентата отекна по целия свят. В знак на солидарност по различни краища на Земята хора излязоха по улиците с моливи в ръка и надпис "Аз съм Шарли", карикатуристи наддадоха глас чрез творбите си срещу потъпканата свобода на словото. Дали атаката бе добре планирано отмъщение или терористичен акт? Дали това бе само посегателство срещу свободата на словото или причините са по-дълбоки? Или ислямистите показаха, че са тук и нищо не може да ги спре? Въпросите са много и сложни. Отговорите страшни... Основният въпрос днес е какво следва. Дали този варварски акт няма да се случи пак, тук, в моя град? Ще позволи ли Европа да бъде завладяна от паника и разделение, каквато вероятно е и целта на радикалните елементи?
За да сподели за това как Франция приема трагедията и витае ли страхът сред французите, се обърнахме към наша сънародничка, която от почти 10 години живее във Франция. Ралица е на 27 години, от Добрич. Заминава като студентка във Франция. В момента живее и работи в Страсбург. "Голяма трагедия беше, макар и да не си в Париж, няма как да не усетиш и да не съпреживееш тази драма", казва Ралица и продължава:

"Атмосферата е много потискаща

всички са много тъжни. Още вечерта след атентата съвсем спонтанно хора в почти всички градове във Франция се събраха в памет на жертвите. Всички медии изразиха своята съпричастност към трагедията. По прозорците си хората запалиха свещ в памет на жертвите. Приятелят ми беше в командировка в Париж в деня след атентата - в цял Париж се усеща паника, навсякъде е пълно с полицаи. Обявиха код за атентат - от 1-2 години създадоха този код за предупреждение и сега е на последно ниво."
Във връзка с нападенията срещу джамии в деня след атентата, по думите на Ралица, французите по принцип са малко расисти, въпреки че всички говорят за свобода, толерантност и демокрация. При подобни случаи много хора слагат под общ знаменател всички мюсюлмани, твърди тя. Тези нейни думи обезсмислят въпроса дали атентатът ще предизвика разделение на верска основа, тъй като

дискриминация по този признак съществува

и без друго. Във връзка с дискриминацията Ралица дава за пример възхода на крайнодясната партия "Национален фронт", която спечели 17% на местните избори. Щом сега такава малка уж маргинална партия печели такива проценти, това е показателно, при положение че във Франция традиционно има две партии - лява и дясна. "Марин льо Пен предлага това, което искат да чуят хората - че ще затвори границите например, и с тези лесни решения набира все повече привърженици", казва нашата сънародничка.
На въпрос дали атентатът е само атака срещу свободата на словото или по-дълбоки причини се коренят в него, Ралица отговаря, че джихадистите искат да направят сензация, да покажат, че са тук, и това не е атака изобщо срещу свободата на словото. Както "Шарли ебдо", макар и критикуващ доста по-открито, всички вестници са критично настроени, казва тя. "Все по-често се появяват информации за французи мюсюлмани, най-вече млади, които се радикализират и отиват на джихад. Правителството дори предприе мерки, контролиращи хората, заминаващи за Сирия", подчертава Ралица. Питам я дали хората правят разлика между ислям и ислямизъм. "Има много хора - средностатистическият французин поне, които

поставят знак за равенство между двете понятия

защото се оставят да бъдат водени от емоцията, а не от разума. Сред християните също има радикални елементи и проявления", твърди Ралица.
В заключение нашата сънародничка казва: "Побиват те тръпки, като осъзнаваш колко абсурдно е всичко и в същото време колко е близо до теб. Преди няколко месеца заловиха тук, в Страсбург, няколко джихадисти, подготвяли атентати, и като осъзнаеш, че са живеели тук, в съседния квартал може би, е стряскащо."