Голи са без книги народите

Вяра ДЯНКОВА

Много имена от българската история изпълват с гордост всяко българско сърце. Между тях с особена яркост се очертава делото на светите братя Кирил и Методий - "... гениите, които са записали такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че българи са внесли нещо в историята на обществения напредък" (Христо Ботев).
Константин Кирил е високообразован - в Цариград получава титула философ и заедно с брат си Методий, като притежаващи големи способности и владеещи славянски език, получават от Византия мисия (чрез моравския княз Ростислав - 862 г.) да преведат на разбираем език словото Божие в Моравия и да основат национална църква. И Кирил по гръцки образец създава славянската азбука (глаголица) и заедно с Методий превежда от гръцки на славянски необходимите църковни книги.

Асеманиево евангелие


Като създадоха славянската писменост и сътвориха азбуката, която отговаря на фонетичните особености на езика ни, светите братя Кирил (827-869) и Методий (825-888) завоюваха ореола на първите поборници срещу догматиците. Тяхното дело е демократично и високохуманно. Константин Философ изповядва демократичните и прогресивни идеи за правото на народите на културно развитие. Глаголицата е първата българска азбука, съставена от Константин-Кирил Философ, по-стара 40-50 години от другата старобългарска азбука - кирилицата, и която представлява цялостна система за графично предаване на тогавашната славяно-българска реч. Най-старият датиран писмен паметник с глаголица е от 982 г. - надпис, открит в Иверския манастир, един от 20-те ставропигиални манастири в Света гора. По-късно друг старобългарски глаголически паметник от втората половина на Х в. или началото на ХI в. става известен като Асеманово евангелие или Ватиканско изборно евангелие - на името на папския библиотекар Йосиф Асемани, намерено от него в Йерусалим през 1736 г. и пренесено във Ватиканската библиотека. То съдържа 158 пергаментни листа на глаголица, с кратки приписки на кирилица. Оттогава във Ватиканските архиви се намира и написаното от самия Асемани: "Българският народ е древен и велик!" През 1865 г. евангелието е издавано в оригинал на глаголица от В. Ягич и Фр. Рачки от Загреб.

Кирилски ръкопис

Важен старобългарски глаголически паметник е Клоцов фрагмент със запазени 14 листа, от които 12 се намират в Триест и 2 - в Инсбрук. Открит е през 1830 г. от граф Клоц в Триест. Друг старобългарски глаголически паметник е Зографското четвероевангелие, намерено в Светогорския български манастир "Зограф", а през 1860 г. е подарено на цар Александър II и съхранявано в Петербургската царска библиотека. Славистът В. Ягич е обнародвал текста в Берлин през 1879 г. Открито е и Марийнско четвероевангелие. То се съхранява в Московския Румяновски музей.
Най-старият датиран паметник на кирилица е подписът на игумена на Зографския манастир Макария от 980 г., а следващият е надписът, поставен от цар Самуил на гроба на баща му и майка му - старобългарски ръкопис на кирилица от 993 г. Супрасълският паметник, открит в Супрасълския манастир, Полша, съдържа 24 жития и 20 златоустови слова. От всичките 258 листа, половината се съхраняват в гимназиална библиотека в Любляна, а другата част - в библиотека на граф Замойски във Варшава, 16 листа са в библиотеката на руския акад. Бичков.
Св. св. Кирил и Методий са предтечите на Ренесанса на запад. В Европа подобен поврат идва няколко века по-късно! Чрез писмеността, която те създадоха, българската земя се превърна в огнище, от което се пръсна светлината в другите славянски земи. И в това дело Константин Философ бе духът, а Методий - неговата плът. Константин носеше пламъка, идеята, откритието, а Методий - търпеливостта, постоянството, вярата. И всяка година на 24 май България скланя признателно глава пред величието на тяхното дело.
Сътворените от светите братя Кирил и Методий книжовни паметници, пропътували през вековете до Йерусалим и Ватикана, Триест и Инсбрук, Москва и Петербург, Варшава и Любляна, Берлин и Виена, и съхранени за идните векове ще напомнят на Европа и света за възможностите на българското просвещение и за непреходната гордост на България.
И след Освобождението, независимо от последвалите партийни борби и нещастни военни и следвоенни години, народното просвещение е било основна грижа на българските управници. Достатъчни са имената на достолепните министри Петко Каравелов, Иван Вазов, Цанко Церковски, Стоян Омарчевски и т.н. Дори по времето на т.нар. тоталитарно минало призивът към младите беше "Да се учим, да се учим и пак да се учим!" И колкото някои да се подсмиват, да отричат и изопачават истината, пред фактите са безсилни: бяха открити десетки ясли и градини, начални училища, гимназии, СПТУ, техникуми, повсеместно в училищата бяха създадени многобройни кръжоци, спортни секции, развиваше се художествена самодейност. И в най-затънтените кътчета на България имаше училища. Децата имаха безплатен достъп до учебните заведения, с безплатни или съвсем евтини учебници и пособия; с компетентно изготвени учебни програми, съобразени с педагогическите изисквания относно възрастовите възможности на учениците. Бяха постигнати много добри образователни успехи.
След този низ от златни за българската книжовнина и просвещение векове, само за двадесетина години беше потъпкана изконната българска просвета и култура. Човек недоумява, стъписва се и накрая разбира - причината не може да бъде некомпетентност, а нещо много страшно и потресаващо. Свободата и демокрацията не означават да продаваш или предаваш нацията си! Голямата цел бе да се увеличи максимално неграмотността на днешното българско поколение. И тя бе постигната с помощта на отродените властници. Затворени бяха много училища, сътвориха се безумни учебници със съмнително качество. Хиляди деца не посещават училище, не знаят да четат и да пишат. Българската класическа и съвременна литература е твърде оскъдна и на високи цени, булевардните книги имат предимство, порнографията е за предпочитане! Освен неграмотност се изградиха и наложиха "новите идеали" за поколението ни, които заместват веруюто на Левски и Ботев!
Днес великото дело на светите братя Кирил и Методий продължава да се предава с повсеместното въвеждане на латинската азбука! След като българинът Джон Атанасов създаде компютъра, настоящото поколение, благодарение на демократичната стока, в каквато се превърна образоваността, възприема фонетичната писменост чрез латинската клавиатура на компютъра. Повечето пишещи на български език ползват латинската азбука вместо кирилицата. В интернет клубовете тази кирилица дори липсва от клавиатурата. Да не говорим за мобилните комуникации. Българските думи все повече се заместват от чуждици - в учебници, медии, публично пространство. Масово се налагат надписите на латиница...
Дали безродниците и безпаметните помнят и знаят думите на Константин-Кирил Философ: "Слушай сега, цял славянски народе, както без светлина няма радост за окото, така не ще познае радост и всяка безкнижна душа... Голи са без книги народите, защото не могат да се борят с противника на нашите души..." Ако са ги забравили, нека си ги спомнят! И да ги повтарят на тези, които идват след тях...