Големият

Проф. Нако Стефанов
За фондация "Академик Евгени Матеев"

Има личности и имена, които една нация, държава и общество трябва никога да не забравят и да тачат, ако искат да останат да съществуват във времето и пространството на човешката цивилизация. Забравянето на тези личности и имена означава нацията, държавата и обществото да забравят себе си.
В ново време сред тези личности е и академик Евгени Матеев. Вярно, че мътният поток на сегашната вихрушка се опита да "окаля" и неговото име, да отрече неговия принос във вечното, което остава. Но истината на живота каза своята присъда.
Глобалната криза на неолибералния капитализъм всекидневно доказва неадекватността на тази доминираща в света икономическа схема. В резултат от налагането и днес у нас нашата страна е изправена пред цялостна национална катастрофа в нейните демографски, социално-икономически и прочее аспекти.
Тази съдбоносна ситуация налага да се търсят пътища, които да ни спасят от надвисналата опасност българската нация и държава да потънат в историческото небитие. Сред ключовите подходи за спасение са тези, свързани с възраждане на българското стопанство. И именно тук делото на акад. Матеев, това, което той остави след себе си, несъмнено развито и подчинено на сегашното време и зависимости, може да ни послужи.
Постигането на редица важни и нужни ни и днес истини акад. Матеев осъществява с труда на целия свой живот. Роден е на 1 април 1920 г. в гр. Търговище. Още ненавършил 20 години, става член на РМС (Работническия младежки съюз). Завършва право в Софийския университет през 1943 г. Младостта не му пречи да демонстрира социална зрялост и гражданска смелост, за да води като студент публичен диспут по политико-икономически въпроси с известния навремето проф. Симеон Демостенов.
След големите промени, започнали от 9 септември 1944 г., става журналист, но много скоро започва да го влече науката и по-точно икономическата наука. Много бързо се утвърждава като професор през 1950 г. Именно в качеството си на учен-икономист заема висши държавни постове: подпредседател и председател на Държавната планова комисия (1951-1952 и 1960-1962), министър (1963-1966), член на Държавния съвет (1974-1981). Едновременно с това расте и в научната област - от 1967 г. е академик. Става един от основателите на Икономическия институт при БАН, където оглавява секцията "Разширено социалистическо възпроизводство". Създава катедра "Народностопанско планиране" във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (днес УНСС).
В периода 1968-1971 г. е подпредседател, а след това и председател на Икономическата комисия на ООН за Европа. Народен представител е от 4-то до 7-то Народно събрание. През 60-те години на ХХ век акад. Евгени Матеев е един от първите председатели на Висшата Атестационна комисия (ВАК). От 1966 г. е представител на България в Икономическата комисия на ООН за Европа, където неговият интелект е високо оценен и той е избран за зам.-председател, а по-късно и за председател на Общото събрание на същата комисия. По-същото време като депутат става председател на българската група в Интерпарламентарния съюз. Междувременно е инициатор за създаването на международен изследователски Институт по проблемите на икономиката и управлението със седалище във Виена - Австрия, като място, където съвместно да работят специалисти от Изтока и Запада.
Акад. Евгени Матеев подготвя и публикува 26 монографии и над 200 студии и статии с общ обем над 10 000 страници. През 1975 г. АН на СССР избира акад. Матеев за свой постоянен чуждестранен член. 
Сред обществените и научните постижения на академик Матеев е нужно да споменем следните най-важни и значими:
- Той е един от тези, които изграждат държавните органи у нас, имащи отношение към провеждането на икономическата политика на Родината ни, когато се постига устремно икономическо развитие и България е сред най-динамичните икономики не само в Европа, но и по света. Тук трябва да включим и активно участие във формирането на научната политика на страната, когато се демонстрират постижения на световно равнище;
- Разработва и адаптира към българските условия на "input - output" метода на носителя на Нобелова награда изследователя от САЩ с руски произход Василий Леонтиев. Този метод е познат у нас под наименованието "Баланс на междуотраслевите връзки". Последният има три израза - стойностен, натурален и трудов. Академик Евгени Матеев чрез техническите коефициенти, т.е. коефициентите на пълните разходи постига съпоставимост между трите израза (баланса) и така се постига нов, четвърти - обобщаващ баланс на народното стопанство;
- Открива важни допирни точки между икономика и технология. Тези точки не са нито икономика, нито технология, но са важни фактори за въздействия и взаимодействия между тях. Поради това трябва да се имат предвид при управлението на икономиката;
- Доказва, че производителността на труда е основен фактор и показател на икономическата динамика. Едновременно с това извежда изключително важната зависимост, че усъвършенстването на пропорциите в икономиката води до нарастването на производителността, както и обратното;
- Разграничава обществената собственост от държавната. За постигането на ефективно и ефикасно функциониране на обществената собственост е необходимо да се създадат условия горната да функционира без допълнителна външна намеса. Предлага държавата да задава само определени ключови параметри. Самата икономическа единица, базирана на обществената форма на собственост, следва автономно да планира дейността си, да реализира плана, като се ръководи от целите по постигане на ефективност и ефикасност. Едновременно с това акад. Матеев подчертава необходимостта от конкуренция на плановете, т.е. конкуренция на стратегиите на развитие на автономните стопански единици, базирани на обществени форми на собственост. С други думи, говори за гъвкав синтез между план и пазар, при което държавата влияе върху икономическото развитие чрез зададените параметри, които нямат адресен характер. Тези свои идеи той публикува в монографията "Структура и управление на икономическата система"(1987 г.). Днес през призмата на времето и практиката, за съжаление не българската, но в такива динамични икономики като тези в Източна Азия - КНР, Корея, както и на Япония, но до края на 80-те години на ХХ век, можем да кажем, че се наблюдава много от това, за което говори академик Е. Матеев.
    В условията на сегашната стопанска безпътица длъжни сме да се обърнем към творчеството на академик Евгени Матеев. Това е особено вярно, когато става дума за провеждането на истинска лява икономическа политика. Трябва да се научим да черпим идеи от кладенеца на неговата академична мъдрост. Идеи, които, пречупени през днешните обстоятелства, да станат онази жива вода, от която така се нуждае България, за да я има за нашите внуци и правнуци, за бъдещето на света, което определено ще обеднее, ако там няма да съществува, да живее и да се развива нашето мило Отечество.